О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 16.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6811 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. Д. С., чрез адв. Г. В. Б., срещу въззивно решение № 150/13.06.2014 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 166/2014 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Б. К. П., чрез адв. Д. И. от АК Л., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 200 КТ.
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния съд, осъдил, на осн. чл. 200 КТ [фирма] – С., да заплати на Б. К. П. обезщетение в размер на 28 000 лв. за причинени й неимуществени вреди, резултат от трудова злополука, както и законната лихва върху главницата, считано от 05.04.2011 г.
В изложението към касационната жалба касаторът е поставил следния въпрос: Трябва ли да се отчита като съпричиняващ фактор при обезщетяване на вредите, с който следва да се намали размера на дължимото обезщетение, допринасянето на общото заболяване за причиненото от трудовата злополука увреждане на здравето на работника.
Правният въпрос е неотносим към постановения резултат по спора. Вярно е, че въззивният съд е изложил като допълнителен аргумент, че причиненото от трудовата злополука увреждане е водещото и е определящо за общото здравословно състояние на увредения работник. В същото време, вредите и обезщетението са определени на базата на 38 % трайната неработоспобоност, признати за увреждането на доминантния горен десен крайник в резултат на злополуката. От друга страна, искът е за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания от уврежданията от трудовата злополука – смачкване на меките тъкани и кости на дясната ръка с травматична ампутация на показалеца до ниво длан; голям кожен, мускулен и сухожилен дефект, счупване на трета кост на дясната длан, доведи до трайно затрудняване на движението на дясната ръка и почти изключена възможност да си служи с нея; обезобразяване на ръката. Другите заболявания, с които общият процент трайна нетрудоспособност е определен на 57% нямат отношение към описаното увреждане и вредата, предмет на обезщетяване по делото и на съдебното решение.
Касаторът е обосновал допускане на касационно обжалване и с въпроса дали, когато е установено по делото, че пострадалият е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, е налице груба небрежност, която съдът е задължен да вземе предвид при определяне размера на вредите, подлежащи на обезщетение.
Този въпрос е също неотносим към постановеното от въззивната инстанция. Тя не е установила подобно отношение на работника. Напротив, второстепенният съд приел, че работодателят е поставил работника в опасна ситуация, като умишлено е премахнал предпазните стъкла на машините, липсвал плексигласов екран от обратната страна на оператора, липсвали командни устройства, които безопасно да спират напълно при възникнала извънредна ситуация. Управителят на дружеството, с влязло в сила решение по нахд, е признат за виновен, че в качеството си на управител, е причинил на Б. П. телесни увреждания с характер на средни телесни повреди по см. чл. 129, ал. 2 НК поради собственото му немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – в нарушение на Наредба 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Третият правен въпрос, повдигнат в изложението към касационната жалба, също не се нуждае от разглеждане с оглед промяна на постановения от въззивния съд резултат. Въпросът е – дали платеното на пострадалия от трудовата злополука работник застрахователно обезщетение следва да се приспадне от обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че паричното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е в размер на 35 000 лв. и, след като отчел получена сума от 7000 лв. по застрахователно правоотношение, е уважил иска в размер на 28 000 лв. Разрешението е в съответствие със задължителната съдебна практика, а и в унисон с поддържаното от самия касатор тълкуване на закона.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 150/13.06.2014 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 166/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. Д. С., да заплати на Б. К. П. сумата в размер на 1 500 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: