2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 210
гр. София, 26.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1527 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото Б. И. Т. срещу определение № 3553/09.12.2015 г., постановено по частно гр. дело № 4949/2015 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 19400/14.10.2015 г. по гр. дело № 15/2013 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело.
Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение.
Ответниците Н. И. Д., М. Д. Ш., Н. М. Ш., А. М. Ш., Р. М. Ш. и М. М. Ш., не са подали отговори на частната касационна жалба в срока за това.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В случая в изложението на жалбоподателката на основанията за допускане на касационното обжалване, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, е изведен следният процесуалноправен въпрос: установяването чрез иск нищожността на упълномощителната сделка има ли значение за отношенията по повод действителността на договора за продажба и рефлектира ли установяването със сила на пресъдено нещо на тази нищожност върху правата на страните по договора. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Жалбоподателката е предявила по делото два установителни иска, както следва: срещу ответника Н. И. Д. – иск за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка, с която покойната Л. Д. Р. – майка и наследодателка на жалбоподателката-ищца е овластила този ответник да се разпореди от нейно име с процесния имот, поради това, че пълномощното не е подписано от наследодателката; и срещу ответниците М. Д. Ш. и М. Д. Ш. (последният починал в хода на делото, като на негово място са конституирани наследниците му – ответниците Н. М. Ш., А. М. Ш., Р. М. Ш. и М. М. Ш.) – иск за прогласяване недействителност на договора за продажба на процесния имот на тези двама ответници-купувачи, сключен от името на наследодателката на жалбоподателката-ищца, поради липса на представителна власт за ответника Н. И. Д., действал като пълномощник на наследодателката-продавач.
По делото е установено, че е образувано и е висящо и друго гр. дело, по предявени приживе от наследодателката на жалбоподателката-ищца (заместена от последната след смъртта ? в хода и на това друго производство), искове срещу Г. А. Г., М. Д. Ш. и М. Д. Ш. (последният заместен в хода и на това друго производство от посочените по-горе негови наследници), както следва: иск за прогласяване нищожност (недействителност) на процесния и по настоящото дело договор за продажба, поради това, че процесното и по настоящото дело пълномощно не е подписано от наследодателката; и евентуални искове за унищожаване на същия – процесния договор за продажба.
При тези обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, като е приел, че е налице пълно тъждество по страни и предмет между двете висящи дела, както и че настоящото е по-късно заведеното.
Въззивният съд е споделил изводите на първиоинстанционния съд, но само по отношение на иска за недействителност на процесния договор за продажба. По отношение иска за нищожност на процесната упълномощителна сделка, апелативният съд е приел, че той също е недопустим, но на друго основание – поради липса на правен интерес за жалбоподателката-ищца. В тази връзка са изложени съображения, че претендираната от последната нищожност на упълномощаването има значение единствено в отношенията ? с ответниците-купувачи Ш. по повод (не)действителността на процесния договор за продажба, поради което установяването със сила на пресъдено нещо нищожността на процесната упълномощителна сделка само по отношение на пълномощника Д., който е единствен ответник по този иск, е безпредметно и по никакъв начин няма да обвърже купувачите Ш., респ. – по никакъв начин няма да защити правата на жалбоподателката-ищца по отношение последиците от атакуваната продажба по другото висящо дело.
Видно от така изложените мотиви към обжалваното въззивно определение, изведеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос няма отношение към правните изводи на апелативния съд, споделил тези на първата инстанция – за недопустимостта по чл. 126, ал. 1 от ГПК на повторно заведения по настоящото дело иск за недействителност на процесния договор за продажба. Този процесуалноправен въпрос е обуславящ изводите на въззивния съд единствено относно недопустимостта на иска за нищожност на процесната упълномощителна сделка, предявен срещу ответника Д..
Въпросът обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като е намерил разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, а именно – в решение № 337/14.10.2014 г. по гр. дело № 3598/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е прието, че при предявен иск, с който се иска прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, след което се иска прогласяване на нищожност (недействителност) на последваща сделка, сключена от пълномощника по упълномощителната сделка, съдът е длъжен да разгледа иска за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка, като след това се произнесе по обективно съединения иск за прогласяване недействителността на сделката, сключена от пълномощника.
Обжалваното въззивно определение не е в противоречие с тази задължителна практика на ВКС, тъй като апелативният съд е приел същата връзка на обусловеност на иска за недействителност на договора за продажба от иска за нищожност на упълномощителната сделка, но е намерил, че в случая за жалбоподателката-ищца липсва правен интерес от воденето на последния по настоящото дело, тъй като той е предявен само срещу пълномощника Д., но не и срещу купувачите Ш., които не биха били обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по този иск, като ответници по иска за недействителност на договора за продажба по другото висящо дело.
В заключение – тъй като по изведения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос е налице задължителна практика на ВКС и този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно определение, не в противоречие, а в съответствие с тази задължителна практика на ВКС, то въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3553/09.12.2015 г., постановено по частно гр. дело № 4949/2015 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.