О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София,27.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 1769 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на М. Д. Д. против определение № 400/2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 375/2012 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
М. Д. е предявил множество субективни и обективно съединени искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД за заплащане на 85 500 лв. обезщетение за причинени му имуществени вреди и 50 000 лв. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от описани в исковата молба деяния на П. на Р. Б., К. на ч. с. изпълнители и ч.с. и. М. И. Б..
Ищецът е подал молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, като твърди, че не притежава достатъчно финансови средства, за да заплати дължимите по делото такси и разноски.
След поредица отводи на първостепенни и въззивни инстанции, определеният да се произнесе по делото Кюстендилският окръжен съд е отхвърлил молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Определението е потвърдено от Бургаския апелативен съд.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Администриращият Бургаски апелативен съд е дал изрични указания на страната да постави правни въпроси и съображения за допускане на касационно обжалване с оглед необходимостта от разрешаване на тези въпроси от Върховния касационен съд, поради някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По своята същност съдържанието на частната касационна жалба, „втора” частна жалба и молба-уточнения се припокриват, като в преобладаващата си част съдържат квалификации за „незаконен престъпен състав” на съда, явно използване на служебно положение с цел причиняване на вреди от съдиите, които са се произнасяли по делата, за оклеветяване и пълна некомпетентност от тяхна страна, пълна гавра със закона.
Във всички молби се прави искане делото да не се гледа от съдиите във Върховен касационен съд и съдиите от съдилищата в страната, да се повдигнат обвинения срещу съдиите по делото; има „предявяване на плащане покана за плащане” към съдии по делото.
По направения отвод, настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 22 ГПК. Поведението на М. Д. по делото – да отвежда всички съдии, на които делото е разпределено, както и да предявява граждански претенции срещу тях, следва да се квалифицира като злоупотреба с право. Несъгласието му с постановените съдебни актове само по себе си не е основание за отвеждане на съдиите, а и това би дало възможност за избор на съдебен състав, който евентуално ще удовлетвори претенцията на страната.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Няма формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросът дали отказът да се освободи страна от заплащане на такси и разноски подлежи на обжалване, е неотносим. В случая, не това е правният проблем, при чието разрешаване въззивният съд е постановил резултата в своето определение.
Цитирането на правните норми и твърдението, че апелативният съд се е произнесъл с определение от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не е достатъчно да обоснове допускане на касационно обжалване.
За да бъде допусната до разглеждане по същество частната жалба, следва да са осъществени условията по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, като преди всичко жалбоподателят трябва да изясни кой е правният въпрос, който е обусловил крайния резултат в обжалваното определение, което налага обсъждането му от Върховен касационен съд поради някои от допълнителните предпоставки в хипотезите на цитираната правна разпоредба.
Ако правният въпрос е за „законния съдебен състав”, то в ТР 1-2012-ОСГТК е изяснено в които случаи съдебният състав е незаконен. Случаят безспорно не е такъв. Доводите за „незаконност на състава” касаторът прави въз основа на твърдения за предубеденост на съдиите, които са участвали при постановяване на обжалваното определение. Относно приложението на чл. 22 ГПК, съответно на чл. 12 ГПК от 1951 г. в доктрината и съдебната практика няма колебания. Няма спор, че съществуването на основания за отвод не влияе върху законността на правораздавателния орган, нито на съдебния състав, а може евентуално да се отрази върху правилността на съдебния акт /изрично разясненията в ТР-13-1976-ОСГК/. В случая няма и основания да се предположи, че постановеният резултат е с оглед предубеденост или заинтересованост на членовете на съдебния състав.
Несъгласието с изводите на въззивната инстанция, че не са налице условията по чл. 83, ал. 2 ГПК спрямо ищеца М. Д., за да бъде освободен от плащане на такси и разноски по делото, не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 400/2012 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.д. № 375/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: