4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр. София, 20.10. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3295 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 73 от ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Н. П. с рег. № 851 срещу решение от 26.02.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 40/2015 г. на Дисциплинарната комисия на К….. (ДК на КЧСИ). Решението е обжалвано в частта, с която на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, дисциплинарно наказание „глоба” в размер 5 000 лв. за нарушение на чл. 80 и чл. 29 от ЗЧСИ и т. 29 от ТТР към ЗЧСИ, изразяващо се в това, че са наложени запори върху всички банкови сметки на длъжник (неточно посочен в решението като „жалбоподател“) на територията на страната, с изключение на [фирма], без взискателят да е заплатил дължимите авансови такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
Ответниците по жалбата – С. на К. на частните съдебни изпълнители (СКЧСИ) и Министърът на правосъдието оспорват жалбата, като излагат съображения и доводи за неоснователност на същата.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да наложи атакуваното пред съда дисциплинарно наказание с обжалваната част от решението си, съставът на ДК на КЧСИ е приел за установено, че по образувано изпълнително дело, по две отделни молби на взискателя [фирма], ЧСИ П. е наложил запор върху вземанията на длъжника [фирма], първоначално – само в [фирма] – на 04.05.2015 г., а впоследствие – във всички останали банки на територията на страната – на 11.05.2015 г. Прието е за установено и че тези запори върху всички банкови сметки на длъжника, с изключение на тази в [фирма], са наложени, без взискателят да е заплатил дължимите авансови такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, като по изпълнителното дело е била приложена молба на взискателя с такова искане, но няма данни да са внесени тези такси за запорите, с изключение на таксата за първия запор. При така приетите за установени обстоятелства, съставът на ДК на КЧСИ е приел от правна страна, че извършването на изпълнителни или обезпечителни действия от ЧСИ, без за това да са заплатени дължимите авансови такси, представлява дисциплинарно нарушение. Намерил е също, че последното е тежко, тъй като авансовото заплащане на таксите цели да обезпечи нормалното развитие на конкретното изпълнително производство, нормалната и законосъобразна работа на съдебния изпълнител, лоялната конкуренция между съдебните изпълнители, ограничаване на разноските по принудителното изпълнение в разумен размер и съразмерност на предприетите действия, като се ограничи излишно навлизане в имуществените права на длъжника. Посочено е и че от предходни дисциплинарни наказания и висящи производства срещу ЧСИ е видно множество нарушения на същите норми, от което е направен извод за виновно умишлено поведение и системност на действията.
От представените от жалбоподателя пред съда писмени доказателства, неоспорени от ответниците по жалбата, се установява обаче, че жалбоподателят не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.
Още в деня на подаването на втората молба на взискателя за налагането на запорите върху банковите сметки на длъжника във всички останали банки (с изключение на [фирма]), който е и денят на изпращането на запорните съобщения до тези банки – 11.05.2015 г., жалбоподателят ЧСИ П. е изготвил сметка по чл. 79 от ЗЧСИ и фактура (представените пред съда преписи са фотокопия от тези документи по изп. дело – листове 900 и 901 от същото), в които е начислил в пълен размер, дължимите от взискателя такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ – за налагането и на тези запори. Това очевидно е било своевременно доведено до знанието взискателя, който още на следващия ден 12.05.2015 г. е превел по сметка на ЧСИ П. общия размер на начислените му и дължими такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ за налагането на запорите, видно от представеното пред съда и неоспорено, извлечение от банковата сметка на ЧСИ П..
При така установените в съдебното производство обстоятелства, следва извод, че е основателно основното оплакване на жалбоподателя, че той не е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан с обжалваната част от решението. Неговото поведение нито е виновно, нито е в нарушение на чл. 80 и чл. 29 от ЗЧСИ и т. 29 от ТТР към ЗЧСИ, както неправилно е приел съставът на ДК на КЧСИ. Съображенията за това са следните:
В т. 11 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено следното: Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение. По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК. Ето защо неизпълнетието на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 от ЗЧСИ, вр. чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от ТТР към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност, когато от субективна страна същото е извършено виновно, т.е. като се съобрази субективното отношение на частния съдебен изпълнител към противоправното му поведение. Изрично е разяснено също, че дисциплинарната отговорност е санкция за виновно неправомерно поведение на частния съдебен изпълнител и се изразява в налагане на предвидени в закона санкции – задължава го да претърпи определени неблагоприятни последици вследствие неговото виновно неправомерно поведение; както и че такава последица е дисциплинарно наказание, което следва да се определи при преценка тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено същото и поведението на частния съдебен изпълнител, във всеки отделен конкретен случай.
В доразвитие на тази задължителна практика, в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 423/20.01.2016 г. по гр. дело № 391/2015 г. на IV-то гр. отд. е прието и следното: Несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя, а събирането ? направо от длъжника, съставлява осъществено от обективна страна дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в зависимост от конкретните обстоятелства следва да се преценява дали то е и виновно извършено от ЧСИ. За да действа правомерно, поначало ЧСИ е длъжен да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие, едва след като последният вече е внесъл дължимата за него авансова такса. За да не увреди интересите на взискателя, обаче, ЧСИ е длъжен да предприеме извършването на поисканото изпълнително действие и в случаите, когато взискателят все още не е внесъл дължимата за него авансова такса, ако това изпълнително действие не търпи отлагане. Такива нетъпрящи отлагане изпълнителни действия по принцип, са имащите и обезпечителна за принудителното изпълнение функция действия, сред които е и запорът върху вземане на длъжника. Поради това, ЧСИ е длъжен да изпрати запорното съобщение на третото задължено лице веднага след подаването на молбата на взискателя за налагането на запора (ако са налице и останалите необходими предпоставки за това, например – известен е адресът на третото задължено лице); а за да избегне дисциплинарната отговорност по чл. 67 от ЗЧСИ, едновременно с това ЧСИ е длъжен да предприеме и действията по събирането на авансовата такса, като изпрати на взискателя съобщение по чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 426, ал. 3 от ГПК – да представи в едноседмичен срок документ за внасянето на дължимата авансова такса.
Установеното по настоящото дело поведение на ЧСИ П. е в пълно съответствие със закона, съгласно приетото в цитираната практика на ВКС, а имено – в деня на подаването на молбата на взискателя за налагането на запорите върху банковите сметки на длъжника във всички останали банки (с изключение на [фирма]) ЧСИ П. е изпратил запорните съобщения до тези банки и в същия ден е изготвил сметката по чл. 79 от ЗЧСИ и фактура, в които е начислил в пълен размер, дължимите от взискателя такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, което е било своевременно доведено до знанието взискателя, който още на следващия ден е превел по сметка на ЧСИ П. общия размер на дължимите такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ за налагането на запорите.
По изложените съображения и съгласно чл. 73, ал. 4, изреч. 2, предл. 4, във вр. с ал. 1, предл. 3 от ЗЧСИ, решението на ДК на КЧСИ следва да се отмени в обжалваната част, като неправилно – постановено в нарушение на закона в тази част, и вместо това следва да се отхвърли искането на СКЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ П. и за нарушението по чл. 80 и чл. 29 от ЗЧСИ и т. 29 от ТТР към ЗЧСИ.
Предвид изхода на съдебното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците по жалбата – юридическите лица, чиито органи са те, дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя, претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, в размер 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 26.02.2016 г., постановено по дисциплинарно дело № 40/2015 г. на Дисциплинарната комисия на К. …., – в обжалваната част, с която е наложено, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, на частен съдебен изпълнител М. Н. П., дисциплинарно наказание „глоба” в размер 5 000 лв. за нарушение на чл. 80 и чл. 29 от ЗЧСИ и т. 29 от ТТР към ЗЧСИ, изразяващо се в това, че наложил запори върху всички банкови сметки на длъжник (неточно посочен в решението като „жалбоподател“) на територията на страната, с изключение на [фирма], без взискателят да е заплатил дължимите авансови такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител М. Н. П. за горепосоченото нарушение по чл. 80 и чл. 29 от ЗЧСИ и т. 29 от ТТР към ЗЧСИ;
ОСЪЖДА К. на частните съдебни изпълнители и М…. да заплатят на частен съдебен изпълнител М. Н. П. сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.