О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София, 06.07.2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1345 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. Г. Д. срещу въззивно решение № 115/28.04.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 100/2011 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна [фирма], С. З. е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието за установено в отношенията между страните, че С. Д. е заемал длъжността „масажист” по трудово договор с [фирма], С. З..
На 13.09.2010 г. той подал молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1 КТ – по взаимно съгласие. Не се явил на работа на 13 и 15 септември 2010 г.
[фирма], С. З. издало заповед за дисциплинарно уволнение на Д. поради неявяването му на работа за 2 последователни работни дни. Заповедта е от 15.09.2010 г. и е получена от служителя на 16.09.2010 г.
Работодателят установил, че Д. е в отпуск по болест за периода 15-20.09.2010 г. и на 16.09.2010 г. сам отменил заповедта за уволнение, за което служителят е уведомен на 21.09.2010 г. На същата дата му е връчена и втора заповед за дисциплинарно уволнение № 69/21.09.2010 г. поради неявяването му на работа на 13 и 14 септември 2010 г.
Съдът установил, също така, че от Д. са поискани обяснения за неявяването му на работа, но той не е дал такива. Не е спорна между страните, а и от показанията на свидетелите се установява и отсъствието му от работа на 13 и 14 септември 2010 г.
Прието е, че заповед № 69/21.09.2010 г. е мотивирана, като препраща към констативни протоколи, с чието съдържание служителят е запознат. Спазена е процедурата по чл. 193 КТ, като служителят е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. Заповедта за дисциплинарно уволнение е призната за законосъобразна и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са отхвърлени. Служителят е осъден да заплати на противната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски.
В изложението към касационната жалба е поставен процесуалноправният въпрос допустимо ли е събиране на доказателства във въззивното производство, ако не са нови или за нови обстоятелства, щом ответникът е можел да ги посочи с отговора към исковата молба. Поддържа се противоречие с Р-1357-2008-ВКС V ГО.
Въпросът е от значение за постановения резултат по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото въззивният съд е допуснал събиране на гласни доказателства по искане на работодателя – ответник по иска за обстоятелства, свързани с искането на обяснения от Д. за неявяването му на работа на 13 и 14 септември 2010 г.
Не е налице поддържаното противоречие с Р-1357-2008-V ГО – то е постановено при действието на ГПК от 1952 г., а и е в производство по чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК. В случая, няма спор, че обстоятелствата, свързани с искането на обяснения от Д. за неявяването му на работа на 13 и 14 септември 2010 г., както и гласните доказателства, с които са установени, не са нито нови, нито нововъзникнали. Въззивният съд е допуснал събирането им, като се е съобразил с разпореденото в чл. 266, ал. 3 ГПК – доказателствата не са събрани и обстоятелствата не са установени поради процесуални нарушения във връзка с доклада по чл. 146 ГПК, допуснати от първоинстанционния съд.
Материалноправният въпрос може ли да се извърши уволнение, след като трудовоправната връзка вече не съществува, също не е разрешен в противоречие с Р-554-2008-II ГО ВКС по гр.д. № 1860/2005 г. В цитирания съдебен акт съдът е установил, че работникът е направил изявление по чл. 327 КТ за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Едва след това, работодателят е издал заповед за дисциплинарно уволнение. В разглеждания случай прекратеното трудовоправно отношение с уволнението от 16.09.2010 г. е възстановено и след това работодателят отново е прекратил трудовия договор с Д..
Поставен е още и въпроса дали с възстановяване на работника на длъжността, той е длъжен да я заеме. Този въпрос е също без значение, защото явяването или не, има значение само с оглед приложението на чл. 325, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 ГПК. Ако възстановеният работник или служител не се яви да изпълнява реално трудовите си задължение в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване, съществуващото трудово правоотношение може да се прекрати от работодателя. „Възстановяването” на правоотношението е резултат на отмяната на заповедта за уволнение, а не от явяването за заемане на длъжността. Именно заради това е предвидена и изричната разпоредба на чл. 325, ал. 2 КТ – нужна е изрична заповед за прекратяване на възстановеното трудово правоотношение.
От друга страна, не е налице и противоречива съдебна практика за последицата от възстановяване на работника или служителя на предишната работа. В приложеното към изложението от касатора съдебно решение от 15.07.2008 г. на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 283/2008 г. съдът е приложил чл. 345, ал. 1 и чл. 325, т. 2 КТ в съответствие с изложеното по-горе тълкуване. Възстановеното трудово правоотношение е прекратено, на осн. чл. 325, т. 2 КТ.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на противната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 115/28.04.2011 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 100/2011 г.
ОСЪЖДА С. Г. Д. от [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], С. З. ЕИК[ЕИК] сумата в размер на 300 /триста/ лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: