3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
гр. София, 02.10. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 557 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, с чл. 248, ал. 3, изр. 2 и с чл. 81 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. Г. и Х. И. Н. срещу определение № 1561/01.06.2012 г., постановено по частно гр. дело № 1475/2011 г. на Варненския окръжен съд (В.). С него е оставена без уважение молба от 18.05.2012 г. на жалбоподателите за присъждане на разноски по делото. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че претендираните от жалбоподателите разноски в размер от по 300 лв. за всеки от тях са направени не по повод частното дело, разгледано от В., а по повод касационно производство, което не се е развило и не се е стигнало до произнасяне от ВКС, поради връщане от въззивния съд на подадените частни жалби.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че претендираните разноски са направени за адвокатско възнаграждение по повод подадена от противна страна частна касационна жалба срещу определението по същество по частното дело на въззивния съд. Жалбоподателите излагат съображения, че неразвиването на частното касационно производство поради неотстраняване нередовностите на частната касационна жалба на противната страна, попада в хипотеза, по отношение на която по аналогия следва да се приложи чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Ответниците по частната жалба Я. Д. Г. и Г. Д. С. не са подали отговори на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
Претендираните от жалбоподателите разноски са направени от всеки от тях в размер от по 300 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител по делото адв. К. М., която от тяхно име е внесла по делото отговор с вх. № 31329/05.10.2011 г. на частната касационна жалба с вх. № 26995/23.08.2011 г., подадена от Я. Д. Г. и Г. Д. С. срещу постановеното от въззивния съд по делото определение № 2391/04.08.2011 г. Още със самия отговор тези разноски са претендирани. С последващи разпореждания на въззивния съд са върнати, както частната касационна жалба, по повод на която е подаден отговора и са направени разноските, така и последващата частна жалба срещу разпореждането за връщане на частната касационна жалба. Разпореждането за връщането на втората частна жалба на Я. Д. Г. и Г. Д. С. е постановено на 20.04.2012 г. и е влязло в сила, като необжалвано в срока за това. Жалбоподателите в настоящото производство В. И. Г. и Х. И. Н. са подали до въззивния съд молбата за присъждане на разноските на 18.05.2012 г.
Тази молба е такава по реда и в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК въззивният съд, който е компетентен да администрира частните жалби до ВКС и да ги върне при неотстраняване на техните нередовности, е компетентен да се произнесе и по искането за разноски, направено с отговора на ответниците по тези частни жалби. Това, че частното производство не се е развило пред ВКС не означава, че частният жалбоподател, неотстранил нередовностите на частната си касационна жалба, която е върната с влязло в сила разпореждане, не дължи разноските, направени от ответника по повод подаването на отговора на частната жалба. Последният във всеки един етап от развитието на съответното гражданско дело може да упълномощи адвокат за свой процесуален представител и да направи разноски за възнаграждението му. Когато такива разноски са направени по повод отговор на подадена от противната страна жалба, при връщане на последната от администриращия съд, разноските се дължат в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, независимо че производството по жалбата не е било прекратено пред горната съдебна инстанция, а изобщо не се е развило пред нея поради недопустимостта на жалбата – двете хипотези са идентични помежду си като процесуален резултат, респ. досежно последиците от тях по повод направените разноски от ответника по жалбата.
От изложеното следва извод за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, което следва да се отмени и вместо него да се постанови уважаване на молбата на жалбоподателите за присъждане на претендираните и направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1561/01.06.2012 г., постановено по частно гр. дело № 1475/2011 г. на Варненския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я. Д. Г. и Г. Д. С. да заплатят на В. И. Г. – сумата 300 лв. (триста лева) и на Х. И. Н. – сумата 300 лв. (триста лева), представляващи направени от последните двама разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.