2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 03.10.2016 г.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 3599 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от [фирма] („Ц.“), чрез пълномощника старши юрисконсулт К. К., срещу определение № 159/04.04.2016 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по ч. гр.д. № 1240/2016 г.
С него съдът е оставил без разглеждане частна жалба на Ц. срещу определение № 22562/23.11.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по ч.гр.д. № 10061/2015 г.
Насрещната страна – Л. А. Ц., чрез адвокат С. С. – САК, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е отговорил, че не са налице основания за отмяната на обжалваното определение. Претендира разноските, направени пред настоящата инстанция.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Първостепенният съд е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на Ц. срещу солидарните длъжници К. А. Ц. и Л. А. Ц. и е отхвърлил молбата на Ц. за издаване на удостоверение по чл. 619 ГПК за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент (ЕО) № 805/2004 г. срещу К. А. Ц..
Въззивният съд, като е отменил разпореждането за незабавно изпълнение спрямо поръчителя Л. Ц., срещу когото била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение, е оставил без уважение искането на кредитора по заповедното производство за допускане на незабавно изпълнение срещу този длъжник. Потвърдил е определението по чл. 619 ГПК.
С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на Ц. срещу въззивното определение, като е приел, че то не подлежи на обжалване пред ВКС, като постановено в заповедното производство и се е позовал на т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението на състава на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението на СГС, постановено по чл. 417 ГПК, е правилно, съобразено със задължителното за страните и за съдилищата тълкуване, дадено в цитираното по-горе тълкувателно решение на Върховния касационен съд, че заповедното производство е по съществото си двуинстанционно. Законът не предвижда възможност за касационно обжалване на въззивните определения, без значение дали с тях се уважава или се отхвърля частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Определението на състава на ВКС е неправилно в частта, с която е прието, че въззивният акт по чл. 619 ГПК е изключен от касационен контрол.
Разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са неприложими. Производството по чл. 619 ГПК е за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент (ЕО) № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Регламентът не съдържа уредба на възражението на кредитора срещу отхвърляне на искането за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание, поради което съгласно принципа на пропорционалност разрешението е оставено на националния законодател. Актът на въззивния съд, с който се уважава или отказва издаване на удостоверение по чл. 619 ГПК попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – въззивно определение, даващо разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него.
Без значение за обжалваемостта на определението пред ВКС е обстоятелството, че в случая искането по чл. 619 ГПК е обусловено от съществуване на безспорно вземане, въз основа на заповед за изпълнение. Това има отношение към основателността, не и за допустимостта на искането по чл. 619 ГПК.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде изменено съобразно изложените по-горе мотиви.
Относно разноските: Окончателно е разрешен спора относно обжалването на заповедта за незабавно изпълнение и ответникът има право на сторените съдебноделоводни разноски. Представител е доказателства за платено адвокатско възнаграждение по целия спор в размер на 1700 лв. От тях, доколкото нещо друго не е уговорено в договора за правна защита и съдействие, и на осн. чл. 162 ГПК, на Л. Ц. следва да се възстановят от жалбоподателя 850 лв.
Сторените от страните разноски във връзка със спора по чл. 619 ГПК следва да се преценят от състава, на когото делото се връща, с оглед крайния резултат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 159/04.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1240/2016 г., постановено от състав на четвърто гражданско отделение на ВКС, в частта относно заповедта за незабавно изпълнение.
ОТМЕНЯ определение № 159/04.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1240/2016 г., постановено от състав на четвърто гражданско отделение на ВКС, в частта, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Ц. АД, [населено място] срещу определение № 22562/23.11.2015 г. по ч.гр.д. № 10061/2015 г. на СГС, по чл. 619 ГПК и ВРЪЩА делото на същия състав за произнасяне по частната жалба.
ОСЪЖДА Ц. кооперативна банка – АД, [населено място], да заплати на Л. А. Ц. от [населено място], [улица], ет. 1, сумата в размер на 850 лв., сторени съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: