О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 733 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. З., чрез адв. Р. С., срещу въззивно решение № 1043/28.05.2015 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. № 681/2014 г.
Ответникът по касационната жалба С. М. И., чрез адв. И. Д., е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за законосъобразност на обжалваното въззивно решение.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт, изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК (ДВ бр. 50/03.07.2015 г.). Посочената разпоредба е приложима в настоящия случай, тъй като касационната жалба е подадена на 13.07.2015 г. – след влизане в сила на изменението на закона, поради което и жалбата на Д. З. следва да се разгледа при условията и реда на ГПК в настоящата му редакция – ДВ бр. 50/03.07.2015 г.
В случая въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частите, с които упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. М. било предоставено на майката Д. З., а на бащата С. И. е бил определен режим на лични отношения с детето. Вместо това, Варненският окръжен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, постановил е детето да живее при последния, определил е режим на лични отношения между майката и детето и е осъдил майката да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете, чрез бащата в качеството му на законен негов представител.
Съгласно горепосочения законов текст, на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела по искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, между които изрично е посочен и искът за упражняване на родителски права, произнасянето по който е предмет на касационната жалба.
Варненският окръжен съд правилно, при администриране на касационната жалба, я е върнал като недопустима, на осн. чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК. Неправилното тълкуване на закона и погрешното указание на Варненския апелативен съд за изпращане на касационната жалба за разглеждането й от ВКС, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. В настоящия казус, касационният контрол е изключен изрично по силата на закона – чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.
В заключение, касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
Д. З. следва да заплати на С. И. сторените съдебноделоводни разноски за инстанцията – 500 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба, подадена от Д. И. З., срещу въззивно решение № 1043/28.05.2015 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр.д. № 681/2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 733 по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, за 2016 г.
ОСЪЖДА Д. И. З. да заплати на С. М. И. сумата в размер на 500 лв., сторени в производството пред Върховния касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: