4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 223
гр. София, 29.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 1899 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 157 от 11.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 120/2019 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено определение № 54 от 07.02.2019 г. на Силистренски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 59/2018 г.
Срещу определението на Варненски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса (след уточнението му съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1 от 2009 г. ОСГТК): преклузивен или инструктивен е срокът по чл.27 ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и допустимо ли е образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. Излагат се и доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт – основание по чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК (в редакцията след изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд, прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 59/2018 г. на Силистренски окръжен съд е образувано по искова молба вх. № 810 от 02.03.2018 г., с която Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е предявила против Д. Н. П. и Б. В. П. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 440 096.57 лв. С определение № 54 от 07.02.2019 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че искът е недопустим.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 157 от 11.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 120/2019 г. на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е приел за установено, че на 10.05.2016 г. в ТД на КОНПИ – [населено място] е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – [населено място], че Д. Н. П. е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Прието е, че проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото е започнала с протокол от 16.05.2016 г. на директора на ТД на КОНПИ – [населено място], от който момент е започнал да тече и едногодишният срок за извършването ?; че по делото липсват данни за продължаване на този срок и че той е изтекъл на 16.05.2017 г. Прието е, че ЗПКОНПИ, приложим към случая на основание ал. 2 на § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ (ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.), урежда естеството на срока на проверката по начин, аналогичен на уредбата в ЗОПДНПИ (отм.) Доколкото решението на Комисията за образуване на производство от 21.11.2017 г. е постановено след изтичане на преклузивния срок за извършване на проверката по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) е недопустим, мотивиран от което е потвърдил първоинстанционното определение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че повдигнатият от касатора въпрос преклузивен или инструктивен е срокът по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) и допустимо ли е образуване на производство по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Същият въпрос е предмет на Тълкувателно дело № 1 от 2018 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело.
Независимо от изложеното, с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017 г. на Софийски градски съд е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), по което е образувано дело № C-319/19 , като част от въпросите, включени в него, са следните: 1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество?; 2. Следва ли чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?; 3. Следва ли презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от ХОПЕС, и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?; 4. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6 (2) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните трети лица?
Предвид данните за отправени преюдициални запитвания към Съда на Европейския съюз по въпроси, относими към настоящото дело, налице са и предпоставки за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 631 ГПК до приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС и произнасяне на Съда на Европейския съюз.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. гр. д. № 1899/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2018 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, както и до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: