О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358
гр. София, 18.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 557 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1798 от 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 1570/2017 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ, предявен от С. С. К. от [населено място] против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място] за сумата от 25 000 лева, съставляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до предявения му размер от 70 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение се отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за сумата от 3 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи стойността на разходи за лекарства, както и за сумата от 60 000 лева – обезщетение за пропуснати ползи от отдаване под наем на недвижим имот.
В решението на въззивния съд е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 117/2010 г. на Монтански окръжен съд, ищцата е била осъдена за извършено престъпление по чл. 244, ал. 1 НК за това, че прокарала в обръщение неистински парични знаци – банкноти с номинал от 50 лева, за които е знаела, че са фалшиви. Престъплението е попадало в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД (отм.), поради което въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура, [населено място] на основание чл. 21, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) е било образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу ищцата. С определение от 01.06.2012 г. по ч. гр. д. № 426/2012 г. на Софийски окръжен съд са били допуснати исканите от Комисията обезпечения на бъдещ иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) чрез налагане на възбрана на имоти, запори на моторни превозни средства и на всички банкови сметки на ищцата и нейния съпруг. Искането за отнемане на незаконно придобито имущество не е било депозирано в определения едномесечен срок след влизане в сила на осъдителната присъда, поради което с определение от 18.03.2013 г. по гр. д. № 426/2012 г. съдът е отменил допуснатото обезпечение и е обезсилил издадените на 01.06.2012 г. обезпечителни заповеди. На 27.02.2013 г., въз основа на решение № 52 от 26.02.2013 г., Комисията е сезирала Софийски окръжен съд с мотивирано искане за отнемане на имуществото на ищцата С. С. К., на съпруга ? С. Ц. К., както и на тримата ? синове С. С. К., В. С. К. и Ц. С. К. на обща стойност от 350 839.45 лева, включващо освен наличните недвижимости и движими вещи, още и неналични парични средства в размер на 51 557.73 лв. Въз основа на това искане било образувано гр. д. № 177/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, по което било допуснато обезпечение на предявените искове по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) чрез налагане на възбрана върху цялото недвижимо имущество, притежавано от ищцата и съпруга ? (заведение за обществено хранене, две дворни места, всяко от които с площ от 1200 кв.м.), както и върху жилището на сина ? В. К.. Било е допуснато и налагане на запор на две моторни превозни средства и на всички банкови сметки на ищцата и съпруга ?. След проведени седем открити съдебни заседания, на 07.09.2015 г. Комисията е взела решение по чл. 13, ал. 1, т. 5 ЗОПДИППД (отм.) за отказ от предявеното искане и за прекратяване на съдебното производство. С определение № 1208 от 22.10.2015 г. производството по гр.д. № 177/ 2013 г. по описа на Софийски окръжен съд е било прекратено поради отказ от иска. Наложените обезпечителни мерки са били отменени с определение № 1166 от 30.09.2015 г., влязло в сила на 07.11.2015 г. Производството по ЗОПДИППД (отм.) е продължило повече от четири години, последните три от които са се характеризирали с особена интензивност на репресивните мерки. Отразило се е негативно на психическото състояние на ищцата – започнала е да говори за самоубийство, плачела, била притеснена, постъпвала за лечение в болница няколко пъти, изпадала в тежки депресии, страхувала се, изпитвала чувство на вина пред съпруга си и смятала, че тя е причината за влошаване и на неговото здравословно състояние. Установено е, че в периода от 2012 г. до 2015 г. ищцата е постъпвала четири пъти за лечение в психиатрична клиника, три пъти – в неврологична, и два пъти – в кардиологична; страда от рекурентно депресивно разстройство, което се е влошило през 2012 г., като тази диагноза, поставена след стационарно наблюдение, е довела и до пълна инвалидизация. Въз основа на изслушана по делото комплексна медицинска експертиза е установено, че фактор за възникването и обострянето на заболяването „псориазис вулгарис – кожна форма“, диагностицирано с биопсия през 2014 г., е изживяното психоемоционалното напрежение.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен. Прието е, че при отказ от предявения иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и следващата от него непререшаемост на спора, извършените от длъжностните лица към Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество действия са в нарушение на закона. Изхождайки от доказателствата за търпените от ищцата негативни преживявания, съдът е определил обезщетение в размер на 25 000 лева, присъдено на основание чл. 2а ЗОДОВ. Претенцията за плащане на сума в размер на 3000 лева, съставляваща стойността на направени разходи за лекарства, е приета за неоснователна, доколкото по делото не са били ангажирани доказателства, от които да се установява фактът на закупуването на медикаментите. Като неоснователен е отхвърлен и предявеният иск за обезщетение имуществени вреди в размер на 60 000 лева, съставляващи пропуснати ползи за периода от 01.06.2012 г. до 29.10.2015 г. от отдаване под наем на заведение за обществено хранене. Прието е, че не е установена сигурност в очакваното увеличаване на имуществото на ищцата, както и пряка причинна връзка между наложената възбрана и неполучаването на посочените суми от наемни вноски. Твърдението, че без наложената възбрана този обект би бил отдаван под наем, би бил разработен и би дал на ищцата граждански плодове е прието за недоказано.
Касационна жалба № 15884/13.09.2018 г. против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 25 000 лева, е постъпила от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): допустимо ли е присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на лица, пострадали от искове по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), да се определя без оповестени критерии, при двоен стандарт и в противоречие с трайната съдебна практика и следва ли при всеки конкретен случай да се съобрази дали държавата в лицето на комисията е имала във времеви план „post factum“ процесуална възможност действията ? да са съобразени със задължителната практика, произтичаща от ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС, при условие че искът е предявен на 27.02.2013 г.; какво е съдържанието на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2а ЗОДОВ. Поддържа се, че въпросът следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на органите на Комисията и причинените вреди е разрешен в противоречие с тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, с ППВС № 7 от 30.12.1959 г. и решение № 945 от 15.03.2010 г.по гр. д. № 3026/2008 г. на IV г. о. ВКС.
Касационна жалба вх. № 17417 от 10.10.2018 г. против въззивното решение в частта му, с която предявените искове са отхвърлени, е постъпила от С. С. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): налице ли са имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, при прекратяване на договор за наем поради накърняване на доброто име на наемодателя в обществото вследствие действията на КПКОНПИ в производството по отнемане на незаконно придобито имущество; какви са критериите за остойностяване на неимуществените вреди и следва ли обезщетението за неимуществени вреди да покрива евентуални разходи за лечение на заболявания – последица от стресови изживявания. Приложени са решение № 503 от 22.12.2016 г. по гр. д. № 242/2016 г. на Хасковски окръжен съд; решение № 166 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г. на ВКС, III г. о. ; решение № 183 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 3518/2013 г. на ВКС, II т. о. ; решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г. о.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000 лева, съставляващи стойността на направени разходи за лекарства, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева. Материалният интерес по този иск за имуществени вреди е под установения в закона минимум от 5 000 лева, поради което производството по касационна жалба вх. № 17417/10.10.2018 г. в тази част е недопустимо.
Въпросът допустимо ли е присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на лица, пострадали от искове по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), да се определя без оповестени критерии и при двоен стандарт не дава основание за допускане на касационно обжалване. Критериите за определяне на обезщетения за неимуществени вреди са установени в съдебната практика. Съгласно постановките на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и последователната безпротиворечива съдебна практика, обезщетението за неимуществени вреди се определя при конкретна преценка на индивидуалните особености на спора и всички специфични обстоятелства на случая – след преценка за характера на предприетите от Комисията мерки и ограничения върху обичайния живот на лицето, изживените душевни страдания, отраженията на проведеното производство върху здравословното състояние на пострадалия и пр. фактори, имащи отношение към причинените неимуществени страдания, без да е установен „стандарт” за размера на обезщетението. Така установените в съдебната практика критерии при определяне на обезщетението не се нуждаят от „оповестяване” и след приемането на чл. 2а ЗОДОВ, уреждащ отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия на органите и на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване и въпросът следва ли при всеки конкретен случай да се съобрази дали държавата в лицето на комисията е имала във времеви план „post factum“ процесуална възможност действията ? да са съобразени със задължителната практика, произтичаща от ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС, при условие че искът е предявен преди постановяването му. С Тълкувателно решение № 7 от 2014 г., постановено в изпълнение на чл. 124, ал.1 ЗС, не се променя съществуваща правна уредба. Задължението на Комисията е да спазва точно действащия закон, поради което решението за искане за налагане на обезпечителни мерки и предявяване на иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не може да бъде обвързано от постановките на тълкувателното решение, доколкото с него не възникват допълнителни предпоставки за законосъобразното упражняване на дейността и. Независимо от изложеното, Тълкувателно решение № 7 по тълк. дело № 7 от 2014 г. на ОСГК е постановено на 30.06.2014 г. Отказ от предявения иск е направен от комисията на 07.09.2015 г. или повече от година по-късно, което сочи, че отказът не е обусловен от постановките на Тълкувателното решение, а от несвоевременната преценка на фактите и обстоятелствата, въз основа на които е предявен.
Въпросът какво е съдържанието на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2а ЗОДОВ (повдигнат в двете касационни жалби против въззивното решение) е разрешен в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е направил конкретна преценка на индивидуалните особености на спора – съобразил е продължителността на проведеното срещу ищцата и близките ? производство, интензитета му, формираните негативни нагласи в общността, в която семейството е живяло, засягането на честта и доброто име на ищцата, накърненото ? достойнство, възрастта и социално и положение. Отчетено е и негативното отражение върху здравето ?, психическото ? състояние и семейния ? живот, както и обстоятелството, че производството по ЗОПДИППД (отм.) обективно е засегнало в много по-голяма степен правото на труд и частна собственост, пряко засягащи свободата на личността, както и обстоятелството, че емоционалните страдания са били съпътствани с психическия стрес на пострадалата да доказва законен източник на имуществото си за един продължителен период от време (от 1987 г.), изискващ време и усилия за събиране на необходимите доказателства и организиране на защитата по делото. Наред с това са съобразени и икономическите условия в държавата и стандарта на живот на населението към датата на увреждането,
В съответствие с установената съдебна практика е разрешен и въпросът следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на органите на Комисията и причинените вреди. Въззивният съд е обсъдил въведените във въззивната жалба доводи за липса на причинна връзка между воденото производство и причинените вреди и е посочил в мотивите си обстоятелствата, обосноваващи наличието на такава причинна връзка – съдът е отчел, че понесените от ищцата негативи в личен и обществен план са резултат от наложеното по искане на Комисията пълно запориране и възбраняване на имуществото на ищцата и семейството и проведеното съдебно производство; отчел е, че поради предприетите от Комисията в нарушение на закона мерки, ищцата е преживяла психоемоционално напрежение, отключило и обострило заболявания, довели до пълната `и инвалидизация.
Не дава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въпросът налице ли са имуществени вреди (пропуснати ползи) от прекратяване на договор за наем поради накърняване доброто име на наемодателя в обществото вследствие действия на Комисията по ЗОПДИППД (отм.). Въпросът не е обуславящ формираните във въззивното решение изводи за неоснователност на претенцията – в решението е прието, че не е установена причинна връзка между поведението на ответника и твърдените от ищцата пропуснати ползи; че не е установено, че без наложената възбрана търговският обект би бил отдаван под наем, би бил разработен и би дал на ищцата граждански плодове. В тази му част, решението е съобразено с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. ОСГТК ВКС, съгласно които при обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи трябва да има сигурност за увеличаване имуществото на кредитора, която сигурност не може да се предполага.
Не е обуславящ изхода на делото и въпросът следва ли обезщетението за неимуществени вреди да покрива евентуални разходи за лечение на заболявания, явяващи се последица от стресови изживявания. Разходите за лечение на заболявания съставляват имуществени вреди, които не са предмет на обезщетението за морални болки и страдания, а претенция за имуществени вреди, произтичащи от бъдещи разходи за медикаментозни препарати не е предявена.
С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 17417/10.10.2018 г., подадена от С. С. К. против № 1798 от 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 1570/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният против Комисията противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място] иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за сумата от 3 000 лева, съставляващи обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от разходи за лекарства.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1798 от 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 1570/2017 на Софийски апелативен съд в останалата му част.
Определението, в частта му, с която касационна жалба вх. № 17417/10.10.2018 г. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмодневен срок от съобщаването му на жалбоподателя С. С. К..
В частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение № 1798 от 12.07.2018 г. по в. гр. д. № 1570/2017 на Софийски апелативен съд, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: