2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 08.01. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 621 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М., В. Г. М., М. А. М. и Г. А. М. срещу решение № 183/02.02.2011 г., постановено по гр. дело № 1446/2009 г. на Софийския апелативен съд. С него, като е оставено в сила решение № 37/09.06.2008 г. по гр. дело № 720/2003 г. на Софийския градски съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателите срещу [фирма], искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 22 570 лв. за периода 10.06.1998 г. – 09.06.2003 г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2003 г. до окончателното изплащане, за ползването на имот – нива от 1 646 кв.м., находяща се в землището на П., [населено място], местността „Пладнището”, съставляваща имот № 311398, парцел № К.Л.292 от кадастралния план, изработен през 1956 г.; в тежест на жалбоподателите са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът [фирма] в отговора си излага становище и подробни съображения, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване. Третото лице – помагач на ответника – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е подала отговор на касационната жалба в срока за това.
За да постанови обжалваното решение, апелативният съд, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на разпоредбите на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ е приел, че процесният имот, бивша собственост на наследодателя на касаторите-ищци, попада в кв. 148, УПИ V, отреден за „стадион „Л.”, закрити спортни съобръжения, спортни площадки, паркинги и озеленяване”, като върху имота попадат част от описаните в А. № 641/12.02.1998 г. съблекални и тренировъчен терен, построени през 1981 г., които са съществували към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Прието е и че доколкото се касае за застроително мероприятие, реализирано по решение на СГНС, с което теренът се отрежда за зелено и спортно строителство на Д. „Л.-С.”, то в случая е налице пречка за възстановяване правото на собственост на ищците по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ. В тази връзка са изложени и съображения, че независимо от това, че в имота попада само част от постройката (съблекални), то съгласно експертното заключение по делото, в него попада и тренировъчен терен, който е част от реализираното мероприятие, поради което е налице застрояване (строителни дейности и съоръжения) по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР към ППЗСПЗЗ. С оглед така приетото, въззивният съд е достигнал до извода, че по отношение на процесния имот не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници и наличието на влязло в сила решение на поземлената комисия не е достатъчно, за да легитимира ищците като собственици, поради което предявеният от тях иск за обезщетение за ползване на имота е неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателите, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат (доколкото изобщо може да се приеме, че са ясно и точно формулирани такива, но уточнени и конкретизирани от съда съгласно т. 1, изреч. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) следните три материалноправни въпроса, а именно: 1) налице ли е пречка по чл. 10б от ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху имот, върху който съгласно ЗРП попада тренировъчен терен, за който съдът приема, че представлява застрояване (строителни дейности и съоръжения) по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР към ППЗСПЗЗ, без преценката за наличието на такава пречка да се извърши с оглед критериите, установени в чл. 24 от ЗСПЗЗ, където са посочени земеделските земи, върху които държавата запазва собствеността си; 2) тренировъчният терен представлява ли застрояване (строителни дейности и съоръжения) по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР към ППЗСПЗЗ; и 3) пречките за възстановяване собствеността по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ засягат само застроената част от имота, върху която попада сградата и прилежащия й терен, но не и незастроената част извън тези площи. По отношение на първите два правни въпроса жалбоподателите сочат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а по отношение на третия правен въпрос – по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в тази връзка сочат и представят (в преписи) решение № 206/09.03.2010 г. по гр. дело № 4209/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 229/21.07.2010 г. по гр. дело № 195/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № 201/30.06.2010 г. по гр. дело № 79/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че въззивният съд при точно приложение на закона е приел, че изградените през 1981 г. сграда (съблекални) и тренировъчен терен, попадащи – сградата само частично – в процесния имот, включен в парцел (УПИ), отреден за „стадион „Л.”, закрити спортни съобръжения, спортни площадки, паркинги и озеленяване”, представляват „застрояване” и „проведено мероприятие” от държавата по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. „строителни дейности” и „съоръжения” по смисъла на § 1в, ал. 1 и 2 от ДР към ППЗСПЗЗ, които не позволяват възстановяването на собствеността на ищците. Сочените в първия изведен от касаторите правен въпрос, разпоредби на чл. 24 от ЗСПЗЗ, уреждащи специални хипотези, при които държавата запазва собствеността си върху земеделски земи, нямат пряко отношение към приложението на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това ясно следва и от разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, която – алтернативно на разпоредбите на чл. 24 от ЗСПЗЗ, установява, че държавна собственост са земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1 на същия чл. 10б. Именно в този смисъл са и представените от самите жалбоподатели, решение № 201/30.06.2010 г. по гр. дело № 79/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № 206/09.03.2010 г. по гр. дело № 4209/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК, с които обжалваното въззивно решение е съобразено при разрешаването на първите два материалноправни въпроса. Поради това, същите не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Тъй като в случая, както наличната сграда (съблекални), така и тренировъчният терен в процесния имот представляват „застрояване” и „проведено мероприятие” от държавата, а следователно – пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, то в процесния имот не е налице „незастроена част”, каквато се визира в третия изведен от касаторите правен въпрос. Поради това, въззивното решение не е в противоречие, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, с никое от трите представни от касаторите решения на ВКС по отношение разрешаването и на този материалноправен въпрос.
С оглед гореизложеното, – тъй като не са налице наведените от жалбоподателите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд, касационното обжалване на същото не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 183/02.02.2011 г., постановено по гр. дело № 1446/2009 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.