О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София, 03.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 6324 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. Т. А., чрез особения представител – адвокат Д. В., срещу въззивно решение № 442/14.10.2015 г., постановено от Окръжен съд Враца по в.гр.д. № 552/2015 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Претендира направените разноски по делото.
Насрещната страна Л. П., чрез адвокат Б. Н., подава отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Счита, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния съд, е осъдил А. Т. А. солидарно с М. Д. А. да заплатят на Л. П., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 4 815 евро, представляваща дадена в заем сума в периода от 15.01.2013 г. до 24.05.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 959.70 лева – разноски, съразмерно с уважената част от иска.
За да направи този извод, въззивният съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че чрез система за парични преводи ищецът Л. П. е превел на ответника А. Т. А. сума в общ размер на 3 015 евро, както следва: на 15.01.2013 г. – 600 евро, на 13.03.2013 г. – 515 евро, на 25.03.2013 г. – 900 евро и 700 евро, на 24.05.2013 г. – 300 евро, като за всяка от тези суми са ангажирани писмени доказателства (5 броя операционни бележки. Сумата от 1 800 евро е била предадена в брой лично от Л. П. на ответника А. в [населено място].
При анализ на събраните доказателства, съдът направил извод, че паричните суми са били предавани на основание валидно сключен в устна форма договор за заем между Л. П. и А. А.. Сумите не са възстановени от заемополучателя и съдът е уважил иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4 815 евро, като присъдил и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
В подаденото изложение към касационната жалба касаторът обосновава допускане на касационно обжалване само с въпроса: при наличие на писмени доказателства относно превода на суми, без в тях да е отбелязано основание, може ли въз основа на събрани гласни доказателства да се приеме, че е налице основание заем. Въпросът е включен в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но разглеждането му не се налага, с оглед точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Няма никакво съмнение в съдебната практика и доктрината, че непосочването на основание за паричен превод не изключва възможността основанието да бъде установено чрез допустими доказателствени средства в исковия процес, както е сторено в случая. Страните не са и имали възражения за събиране на гласни доказателства. В случая при анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и липсата на друго основание, поради което А. е получил от Л. П. сумите, съдът е направил заключение за постигнато съгласие за заем за послужване.
Твърденията на жалбоподателя за необоснованост в изводите на въззивната инстанция, както и за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото на свидетелите, посочени от ищеца, са неотносими към правния въпрос, нито могат да обусловят основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Направените оплаквания срещу решението на районния съд е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство и нямат отношение към обжалваното решение.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 442/14.10.2015 г., постановено от Окръжен съд Враца по в.гр.д. № 552/2015 г.
На адв. Д. Д. В., назначен за особен представител по чл.47, ал. 6 ГПК, съдът определя възнаграждение за процесуално представителство пред Върховен касационен съд в размер на 600 лв., внесено по сметка на Върховен касационен съд от насрещната страна с разписка № 02000391719891/01.12.2015 г.
Касаторът следва да заплати сторените от насрещната страна съдебно-деловодни разноски за производството пред Върховен касационен съд – заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, в общ размер на 1200 лева. Той следва да заплати и дължимата държавна такса по чл. 18 ,ал. 2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 30 лв. – в полза на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 442/14.10.2015 г., постановено от Окръжен съд Враца.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв. Д.Д. В. от АК В., [улица], в размер на 600 лв. за процесуално представителство на А. Т. А. в касационното производство, което възнаграждение да бъде изплатено от Върховен касационен съд от сумата, внесена по сметка на ВКС от Л. П. с разписка № 02000391719891/01.12.2015 г.,
ОСЪЖДА А. Т. А. да заплати на Л. П. направените за касационното производство разноски, в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Т. А. да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата от 30 лв. – дължимата държавна такса по чл. 18, ал. 2, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: