2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 26.04.2016 г.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр.дело № 1554 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от В. И. Василев, чрез адвокат Р. К. от АК-Перник, срещу определение № 19/25.01.2016 г. на друг състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 6167/2015 г.
С него съдът е прекратил касационното производство, образувано по касационна жалба от В. И. В., срещу въззивно решение № 177/05.07.2013 г. по в.гр.д. № 223/2013 г. на Окръжен съд Перник, поради недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ, бр.100/2010 г., отм.).
Насрещните страни не са упражнили правото си по чл. 276, ал. 1 ГПК и не са подали отговор.
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимно лице, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, като потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено по отношение на ответниците по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че наследодателката Л. А. В. е била собственик по наследство и придобивна давност на земеделски имот, подробно описан. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба с вх. № 4980/15.08.2013 г. от В. И. В. – наследник на един от ответниците в исковото производство.
С обжалваното определение касационната жалба е върната, защото искът, по който се е произнесъл съдът, е с цена 355 лв., определена в първоинстанционното производство въз основа на представена данъчна оценка, поради което постановеното въззивно решение е изключено от касационен контрол.
Определението е правилно.
По делото няма спор относно цената на иска, по който е постановено въззивното решение.
Касационната жалба е подадена на 15.08.2013 г. при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изменението с ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г. Съгласно § 14 ПЗР на ЗИД на ГПК, подадените преди 07.07.2015 г. касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред, което значи, че и исковете за собственост, какъвто е този по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, подлежат на касационно обжалване само, ако са с цена над 5000 лв. Случаят е такъв.
Д. на жалбоподателя, че при предходното разглеждане на същия правен спор пред касационната инстанция, касационната жалба не е била върната като недопустима, не може да дерогира действието на законовия текст – чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията ДВ бр. 100/2010 г. Сезираният състав на ВКС не е обвързван от извода на първата касация относно обжалваемостта на въззивното решение, а е длъжен служебно да извърши собствена преценка, която в случая е съответна на закона.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19/25.01.2016 г. по гр.д. № 6167/2015 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: