О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 24.04.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева т. дело № 60272 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 230/06.03.2017 г., съставът на Върховния касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 80/28.03.2016 г., постановено от Варненския апелативен съд по в.т.д. № 726/2015 г. по касационна жалба на [фирма], [населено място]
Със същото определение е приел, че е надлежно сезиран от ответника по касация – [фирма] с искане за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията, но не е уважил искането по съображения, че страната е представила единствено документ, удостоверяващ размера на уговореното адвокатско възнаграждение, без доказателства, че то е било платено.
[фирма] е подало молба вх. № 2604/07.03.2017 г. за изменение на определението в частта за разноските поради допусната от съда грешка при разглеждане на представените писмени доказателства.
[фирма], [населено място], представлявано от П. Т., П. В., М. Б. и Н. Й. Н., чрез адв. Н. Б., счита молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна – документи, удостоверяващи плащането на адвокатския хонорар не се намират в кориците по делото, евентуално не доказват реално плащане. Прави и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима – подадена е от легитимна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е спазено условието по чл. 80 ГПК.
Молбата е основателна.
[фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. М. е подало отговор на касационната жалба чрез надлежно упълномощен адвокат – С. К.. В договора за защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 7524 лв. с ДДС, като е посочено, че плащането ще бъде извършено по банков път (л. 51 по делото). С отговора е представена още и фактура № 221/30.06.2016 г., както и кредитен превод от Fibank със счетоводна дата 01.07.2016 г., които удостоверяват заплащането на уговорената сума от клиента на адвоката. Плащането е извършено преди постановяването на определението по чл. 288 ГПК от ВКС, дори още преди депозиране на отговора по чл. 287 ГПК. Документите са своевременно представени (пришити на л.68 и л. 69 по делото), като съставът на Върховния касационен съд е допуснал опущение, като не е взел предвид посочените документи при постановяване на определението си по чл. 288 ГПК.
Възражението на [фирма], [населено място] по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба е постановено по търговски спор с оценяем интерес 261 134,68 лв., отговорът по чл. 287 ГПК на [фирма], [населено място] не е формален, а е задълбочен и изчерпателен, подаден е на касационна жалба, съдържаща множество касационни доводи, изложени на 7 страници, с допълнително изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК на 6 страници. За фактическата и правна сложност на делото сочи и обстоятелството, че насрещната страна [фирма], [населено място] е намерило, че сума от 10 044 лв. е възнаграждение, съответно на фактическата и правна сложност на делото и свършената работа от представлявалия го адвокат по делото, което е с 1/3 над уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от насрещната страна по делото.
В заключение, съставът на ВКС е допуснал грешка, когато е отхвърлил искането на [фирма], [населено място] за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията поради недоказаността им. Страната е заплатила адвокатски хонорар в размер на 7524 лв., която сума следва да й бъде възстановена от касатора, като не са налице основания за присъждане на по-нисък размер по чл. 78, ал. 5 ГПК.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК определение № 230/06.03.2017 г.по т.д. № 60272/16 г. на ВКС, IVг.о., като осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 7524 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: