2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
гр. София, 18.09.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4216 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 25818/08.06.2015 г., уточнена с молба с вх. № 33213/20.07.2015 г., подадени от А. А. Х., с които се иска отмяна на решение № 7/03.01.2012г. по гр. дело № 11924/2010 г. на Пловдивския районен съд (ПРС) на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото – удостоверение № АХ-141/17.06.2015 г., издадено от директора на Института по овощарство при Селскостопанската академия в [населено място].
Ответникът по молбата за отмяна [община] в отговора си излага съображения за недопустимост и евентуално – за неоснователност на молбата; претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършената служебна проверка намира молбата за отмяна за процесуално недопустима.
Основна процесуална предпоставка за допустимостта на производството за отмяна на съдебно решение на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 или чл. 304 от ГПК, е съдебният акт да е влязъл в сила.
В случая с решение № 7/03.01.2012 г. по гр. дело № 11924/2010 г. на ПРС, чиято отмяна иска молителката, е бил уважен установителен иск, предявен от нея срещу [община], като е било признато за установено, че имот № 109175, понастоящем поземлен имот с идентификатор 56784.387.175 (подробно описан) неправилно е бил записан в картата на възстановената собственост в землището на [населено място] от 06.10.2008 г. и в кадастралната карта и кадастралните регистри като общинска земя, както и че [община] не е собственик на същия имот. Освен че това решение, чиято отмяна иска молителката, е позитивно за нея и тя няма интерес от отмяната му, то не е и влязло в сила, тъй като е обезсилено, като недопустимо, с влязло в сила (окончателно и неподлежащо на касационно обжалване) решение № 1293/02.07.2014 г., поправено с решение № 1639/26.09.2014 г., постановени по въззивно гр. дело № 723/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, като последният е прекратил производството по делото – също като процесуално недопустимо. Молителката не иска отмяна на това влязло в сила въззивно решение, нито излага в молбата си за отмяна и в молбата-уточнение на същата каквито и да било твърдения и съображения, соченото като ново писмено доказателство, удостоверение № АХ-141/17.06.2015 г. да е от значение за допустимостта на производството по предявения от нея установителен иск, а излага твърдения и съображения, че то е от значение за основателността на този иск, който въззивният съд не е разглеждал по същество, а е обезсилил постановеното по него решение на първоинстанционния съд. Поради това, последното не е влязло в сила и подадената молба за неговата отмяна е процесуално недопустима; като такава тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото – да се прекрати.
Предвид този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 4 и чл. 81 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответната община, претендираните от последната разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното адвокатско такова за защита в настоящото производство, съгласно чл. 9, ал. 4, изр. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, а именно – сумата 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от А. А. Х., молба с вх. № 25818/08.06.2015 г., уточнена с молба с вх. № 33213/20.07.2015 г., за отмяна на решение № 7/03.01.2012г., постановено по гр. дело № 11924/2010 г. на Пловдивския районен съд, което е обезсилено с влязло в сила решение № 1293/02.07.2014 г., поправено с решение № 1639/26.09.2014 г., постановени по въззивно гр. дело № 723/2012 г. на Пловдивския окръжен съд; като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4216/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
ОСЪЖДА А. А. Х. да заплати на [община] сумата 300 лв. (триста лева) – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.