2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 11.04.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1397 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците по делото П. Д. К. и Н. Д. К. срещу разпореждане № 135/11.02.2019 г., постановено по частно гр. дело № 25/2019 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното разпореждане е върната частната касационна жалба с вх. № 592/29.01.2019 г., подадена от жалбоподателите срещу определение № 36/18.01.2019 г., постановено по същото частно гражданско дело.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че в указания им срок жалбоподателите не са отстранили нередовностите на подадената от тях частна касационна жалба.
Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд.
В частната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателите поддържат, че са отстранили в срок нередовностите на подадената от тях частна касационна жалба, като са изпълнили указанията на апелативния съд за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване и са внесли държавна такса в размер 15 лв. Поддържат също, че не са „ползвали“ пълномощник, поради което считат, че не е необходимо приподписване от такъв на частната им касационна жалба.
Ответникът по частната жалба – молителят Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) не е подала отговор на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С разпореждане № 102/30.01.2019 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да отстранят нередовностите на подадената от тях частна касационна жалба с вх. № 592/29.01.2019 г., като представят изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване с препис за насрещната страна, както и доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв., а също и: „приподписване от пълномощника за касационната инстанция, с прилагане на пълномощно“. Указано е и че при неизпълнение в срок, частната касационна жалба ще бъде върната. Съобщения с преписи от това разпореждане са редовно връчени на 01.02.2019 г. на двамата жалбоподатели – лично на жалбоподателя К., който е получил и за другата жалбоподателка – негова съпруга.
На 05.02.2019 г. – в рамките на едноседмичния срок, жалбоподателите са изпълнили само част от дадените им указания, като са представили вносна бележка за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателите не са изпълнили указанието на съда за „приподписване от пълномощника за касационната инстанция, с прилагане на пълномощно“, но това указание е неясно дадено, тъй като разпоредбите на чл. 284, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК изискват частната касационна жалба да се приподпише от адвокат и да се представи пълномощно за приподписването. Поради това, неизпълнението на това указание не съставлява основание за връщане на частната касационна жалба.
Жалбоподателите, обаче не са изпълнили и указанието на съда да представят препис за насрещната страна от изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, който препис се изисква от разпоредбите на чл. 284, ал. 3, т. 2, във вр. с т. 1 и с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Поради това, с обжалваното разпореждане № 135/11.02.2019 г. апелативният съд правилно е върнал частната касационна жалба, чиито нередовности не са били отстранени изцяло от жалбоподателите в рамките на преклузивния срок за това.
Обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат и тъй като частната касационна жалба с вх. № 592/29.01.2019 г. е процесуално недопустима – подадена е срещу въззивното определение № 36/18.01.2019 г., което не подлежи на касационен контрол. Това е така, защото с това въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение № 2786/31.10.2018 г. по частно гр. дело № 2446/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е допуснато, на основание чл. 38, ал. 1, във вр. с ал. 2, с чл. 39, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) и с чл. 397, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, обезпечение в полза на КПКОНПИ, на бъдещи искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) срещу жалбоподателите, чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти и на запори върху банкова сметка, спестовни влогове и парични средства. По аргумент за противното от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по частни жалби в производства по обезпечаване на искове, като единственото изключение е в хипотезата на посочената разпоредба, когато въззивният съд отменя отхвърлително първоинстанционно определение и за първи път допуска обезпечението. Именно такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение, е и определение № 36/18.01.2019 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечението. Последното не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито с него е разрешен спор по същество в рамките на самостоятелно съдебно производство, т.е. – не е налице никоя от хипотезите по т. 1 или т. 2 на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания и разясненията по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Горните изводи следват и от изричното препращане към разпоредбите на ГПК както с разпоредбата на чл. 56 от ЗОПДНПИ (отм.), така и с разпоредбата на чл. 135 от ЗПКОНПИ, като последният е приложимият към настоящия момент закон, съгласно новата разпоредба на § 5, ал. 2 (ДВ, бр. 1/03.01.2019 г.) от ПЗР на ЗПКОНПИ.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане за валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 135/11.02.2019 г., постановено по частно гр. дело № 25/2019 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: