2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1104
София, 23.11.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2295 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Н. А., чрез адв. Р. М. от АК-Шумен, срещу въззивно решение № 33/14.03.2017 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 53/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон.
Насрещната страна М. и. -гр.С., представлявано от главния мюфтия, чрез адвокат М. Д. от АК-Шумен, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради изложените съображения за неоснователност на жалбата. Претендира съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд приел, като потвърдил решението на първостепенния Шуменски окръжен съд е осъдил Н. Н. А. да заплати на М. и. – [населено място], сумата 28 880,04 лева, представляваща дължима цена по договор за наем на земеделска земя от 23.07.2012 г. за стопанската 2015/2016г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 26.09.2016 г. до окончателното й заплащане.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по въпросите действителен ли е договор за наем, ако същият е с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, с оглед наличието на специална законова регламентация – Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) и сключеният не в предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя, конвертира ли се в действителен договор за наем на същата.
Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, то. 1 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, както и, че същият въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Въпросите са включени в предмета на делото и е от значение за постановения резултат, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото противоречието в практиката на ВКС е преодоляно с Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е изяснен и точния смисъл на закона. Въззивното решение е напълно съобразено с разрешението в тълкувателния акт, който се явява задължителен за всички съдилища в страната.
В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване.
При този изход на делото, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1 800 лева заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 33/14.03.2017 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 53/2017 г.
ОСЪЖДА Н. Н. А. да заплати на М. и.-гр.С., представлявано от главния мюфтия, сумата в размер на 1 800 лева, представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: