О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
гр. София, 21.06. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1657 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пр. „Св.Св. К. и М.” – [населено място] срещу решение № 560/30.11.2012 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 95/05.02.2013 г., постановени по въззивно гр. дело № 897/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 657/23.07.2012 г. по гр. дело № 1942/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, като краен резултат са уважени предявени от С. Г. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 466/13.03.2012 г. на директора на училището-касатор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, и т. 11 от КТ; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” при училището-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата общо сумата 3 537.60 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2012 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания за допускане на касационното обжалване, са изведени следните четири правни въпроса: 1) с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, възможно ли е работодателят да въведе по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност; 2) с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, като въпрос по целесъобразност, подлежи ли на съдебен контрол; 3) с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, изучаването на учебните предмети „информатика” и „информационни счетоводни системи” по специалността „счетоводство и контрол” във висше училище, равнозначно ли е и представлява ли доказателство за притежаване на умения за работа с МS-ЕХСЕL и с други софтуерни счетоводни продукти; и 4) с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, въвеждането на по-високи изисквания за определена длъжност, като изискването за наличие на определен стаж в областта на делегираните бюджети, и преценката на работодателя за необходимостта от това, подлежат ли на съдебен контрол.
Жалбоподателят поддържа, че по тези правни въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие със следните съдебни решения, представени (в преписи) с изложението, а именно: решение № 989/09.06.2005 г. по гр. дело № 530/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК, решение от 18.12.2007 г. по кас. гр. дело № 18/2007 г. на Софийския апелативен съд (САС) и решение № 818/19.06.2009 г. по кас. гр. дело № 223/2008 г. на САС. С това касаторът навежда единствено допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК. Във връзка с посочените от него т. 1 и т. 3 от същата разпоредба, той нито е посочил задължителна практика на ВКС, в противоречие с която въззивният съд да е разрешил тези въпроси, нито е изложил каквито и да било аргументи те да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченото и представено от касатора, определение № 519/05.04.2012 г. по гр. дело № 1361/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не следва да бъде обсъждано, тъй като то не е годно да формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК (в този смисъл са и указанията и разясненията, дадени с TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Ответницата по касационната жалба – ищцата С. Г. П., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноски, направени в производството пред настоящата съдебна инстанция.
За да уважи предявените по делото искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1 от КТ, въззивният съд е приел следното: Съгласно процесната заповед № 466/13.03.2012 г. на директора на ответното училище, ищцата, която е заемала длъжност „счетоводител”, е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, при изложени мотиви в заповедта: липсва необходимата квалификация и не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността: удостоверение за компютърна грамотност, удостоверение за работа с МS-ЕХСЕL; не притежава минимален стаж от 5 години за работа в областта на делегиран бюджет в сферата на образованието. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, окръжният съд е приел, че ищцата притежава компютърна грамотност и умения за работа с МS-ЕХСЕL, които тя е придобила и развила с изучаването в СА „Д. Ап . Ценов” – [населено място] на предметите информатика” и „информационни счетоводни системи” по специалността „счетоводство и контрол”, за която й е издадена диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър”. В тази връзка са изложени и съображения, че липсата на сочените в заповедта за уволнение, удостоверение за компютърна грамотност и удостоверение за работа с МS-ЕХСЕL не предполага липсата на необходимата квалификация за работа с компютърни системи или определени софтуерни продукти, тъй като абсолютно ненужно и нелогично би било висшето училище да издава такива нарочни удостоверения, при положение, че е издало на ищцата посочената диплома, в която е посочено преминаването на курс на обучение по предметите „информатика” и „информационни счетоводни системи” по специалността „счетоводство и контрол”. Също предвид експертното заключение по делото, въззивният съд е приел и че за работа с МS-ЕХСЕL не е задължително да се премине курс на обучение, още повече, че поетапното въвеждане на по-нови версии на тази програма предполага надграждане на вече създадени умения за работа с тези софтуерни продукти. При изрично наведени с исковата молба, доводи на ищцата за недобросъвестно упражняване правата на работодателя и за злоупотреба с право от негова страна, въззивният съд е приел и че ответникът-работодател не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че въведеното ново изискване за работа конкретно с продукта МS-ЕХСЕL е обосновано по някакъв начин и че има връзка с характера на изпълняваната от ищцата длъжност, както и че е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на тази длъжност и въведените нови такива от работодателя. По отношение на изменението от страна на работодателя на изискванията за заемане на процесната длъжност, изразяващо се във въвеждането на изискване за минимален стаж от 5 години за работа в областта на делегиран бюджет в сферата на образованието, въззивният съд също е приел, че е в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба трудовите права следва да се упражняват добросъвестно. В тази връзка са изложени съображения, че към това изменение на изискванията няма отношение решение № 8/25.01.2002 на Общинския съвет – Пазарджик и въведената с него пилотна система за финансово управление и контрол, като ищцата отговаря на изискванията за образование по смисъла на ЗСч. Изложени са и съображения, че промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който организира съответния трудов процес, като няма законова пречка той да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в нормативните актове, предвид нуждите на предприятието. Изтъкнато е обаче, че както се приема в съдебната практика, генерализирането на това виждане е неправилно, тъй като би довело до възможност недобросъвестните работодатели да злоупотребяват с това си правомощие да определят нови изисквания за заемане на определена длъжност и съответно – да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, които не отговарят на тези нови изисквания. В тези случаи, при оспорване, работодателят следва да обоснове обективната необходимост от тези промени.
С така приетото в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил първите два и четвъртият от изведените от касатора правни въпроси в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК, израз на която са решение № 507/08.07.2009 г. по гр. дело № 978/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 417/19.10.2011 г. по гр. дело № 143/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. С тях съдебната практика по тези въпроси е уеднаквена, като е прието, че работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, както и че волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Освен това, обаче, е прието, че страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация, поради което контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 (респ. – и т. 11) от КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
С оглед изложеното – след като обжалваното въззивно решение е съобразено с цитираната задължителна практика на ВКС, с която е уеднаквено разрешаването в практиката на съдилищата на първия, втория и четвъртия правни въпроси, изведени от касатора, то е без значение дали те са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от касатора касационни решения на ВКС и САС, които са постановени по реда на отменения ГПК и нямат характера на задължителна практика (в тази връзка – също указанията и разясненията, дадени с TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице противоречие при разрешаването на третия изведен от касатора правен въпрос – между обжалваното въззивно решение от една страна, и трите посочени и представени с изложението съдебни решения – от друга страна, с които този правен въпрос не е решаван. Решение № 989/09.06.2005 г. по гр. дело № 530/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС има отношение към трите обсъдени по-горе правни въпроса, но с него по никакъв начин не е даван отговор на този – трети по ред в изложението на касатора правен въпрос. Такъв отговор не е даден и с решението от 18.12.2007 г. по кас. гр. дело № 18/2007 г. на САС, в което е прието, че изучаването на дисциплината „икономика” в рамките на завършено средно образование по специалност „металургия на черните метали” не може да бъде приравнено на изискваното икономическо образование – средно специално такова или с образователна степен „бакалавър”. Така разрешеният правен въпрос се различава значително от изведения от касатора по настоящото дело, разрешен с обжалваното въззивно решение. В решение № 818/19.06.2009 г. по кас. гр. дело № 223/2008 г. на САС също е разгледан друг случай. В казуса по това дело работодателят е въвел изискване за определена минимална степен на владеене на програмния продукт Мicrosoft Excel (минимум 70 % от сертификационната програма за оценяване на Мicrosoft Office Specialist), която ищецът не е притежавал (при проведен изпитен тест той е показал резултат 24.35 %). По настоящото дело, както беше посочено, ищцата е уволнена, поради това, че изобщо не притежава удостоверение за компютърна грамотност и удостоверение за работа с МS-ЕХСЕL (а не поради това, че не ги владее в определена от работодателя степен), като съдът е приел, че такива удостоверения не са необходими, тъй като на ищцата е издаден друг документ (диплома), удостоверяващ, че тя притежава компютърна грамотност и умения за работа с МS-ЕХСЕL.
От гореизложеното следва, че по отношение и на четирите правни въпроса, изведени от стран на касатора, не е налице единствено наведеното от него допълнително основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Независимо от изхода на делото, на ищцата не се следват, претендиарните от нея разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция по делото, тъй като не се установява тя да е направила такива разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 560/30.11.2012 г., допълнено в частта му за разноските с определение № 95/05.02.2013 г., постановени по въззивно гр. дело № 897/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.