О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 10.06. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1205 по описа за 2014 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Ж. П. чрез адв. П. Ж. П. от АК – Стара З., срещу въззивно решение № 566/14.11.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 916/2013 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон – чл. 20 и чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – игнорирани са показанията на безпристрастни свидетели с непосредствени впечатления, за сметка на обясненията на ищеца, неотчитане на противоречието между обясненията по чл. 176 ГПК, дадени от Ж. Й. и твърденията му в исковата молба, необоснованост в изводите на съда.
Насрещната страна Ж. Г. Й., чрез адв. Д. Т. Д. от АК Стара З., е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, оформен в нот. акт № 18/2007 г. на нотариус В. Д. с район на действие РС Стара З., с който Ж. Г. Й. е прехвърлил на П. Ж. П. свой недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще и за минало време – считано от началото на 2002 г.
Апелативният съд, като отменил решението на първостепенния Старозагорски окръжен съд, уважил иска, като е приел, че приобретателят по алеаторния договор е престирал частични, непълни и непостоянни грижи, а от месец септември 2012 г. е налице пълно неизпълнение. Дори да има отказ от кредитора да приеме изпълнението, за да се освободи от отговорност, П. е следвало да поиска трансформация на алеаторното задължение в парично, което не е сторила.
В изложението е поставен правният въпрос за характера на договора за прехвърляне на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал период от време.
Въпросът е от значение за постановения резултат, а и видно от представените доказателства се разрешава противоречиво – с влязло в сила решение № 4/07.01.2013 г. по гр.д. № 326/212 г. на Габровския окръжен съд е прието, че договорът в частта за минали грижи и издръжка има характера на продажба и не подлежи на разваляне поради непрестиране на такива. Съдът е установил имуществените пропорции между частите на договора – за минали и за бъдещи грижи и издръжка, да установи паричния им еквивалент и съобразно с това, да прецени каква е частта от алеаторния договор, която може да се развали поради неизпъленине от страна на приобретателя. В решение № 441/27.05.2009 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 486/2008 г., постановено по реда на чл. 218а ГПК от 1951 г., отм., е прието обратното – престираните грижи за минал период от време е недопустимо да се оценяват в паричен еквивалент; договорът е единен и задължението по него е неделимо, както по своя характер, така и поради намерението на страните.
Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По отношение на другите правни въпроси, не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите са следните: Налице ли е виновно неизпълнение на длъжника по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, при отказ на кредитора да получи изпълнението? В тези случаи приложима ли е хипотезата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД? Пълно неизпълнение за период от два месеца, с оглед характера на задължението – да се осигури грижа по гледането и издръжката на мъж на около 70 години, значително ли е и основание ли е да се иска разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане? В какъв период от време от отказа на прехвърлителя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, да ги получи от приобретателя, следва да се поиска трансформация на задължението в неговия паричен еквивалент и може ли това да стане след предявяване на иска за разваляне на алеаторния договор?
Повдигнатите правни въпроси са от значение за постановения краен резултат по спора, но разрешението им не противоречи на трайно установената съдебна практика, а е съобразено с нея, включително с обвързаващата, постановена от състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, представена от касатора към изложението. Съответно на разясненията в решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. е възприето, че за да бъде изправен, длъжникът по алеаторния договор трябва ежедневно да предоставя издръжка и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.
В заключение, касационно обжалване следва да бъде допуснато за произнасяне по въпроса, по който съдът установи противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 566/14.11.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр.д. № 916/2013 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 147 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: