2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
гр. София, 30.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2220 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена от Р. Р. С., С. И. С. и Д. Р. Р., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 209/20.06.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 1167/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, – в частта, с която исковете на молителите с правно основание чл. 59 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата 1 623 лв. до сумата 3 020 лв., като погасени чрез прихващане с насрещно вземане за сумата 1 397 лв. на ответниците Д. Б. Г. и Д. Г. Г. – в качеството му на [фирма].
В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителите поддържат твърдения и съображения, че са се снабдили с нови писмени доказателства – новосъздадени, но относно твърдяни от тях факти по делото, които са от съществено значение за спора, представени в преписи с молбата, а именно: 1) нотариална покана от 23.05.2017 г. на молителите-ищци до ответниците и трето лице С. Г.; 2) отговор от 29.07.2017 г. на същата нотариална покана; 3) споразумение от 03.10.2017 г., подписано от молителите Р. С. и Д. Р., двамата ответници и С. Г.; 4) писмо от 04.01.2018 г. на същите двама молители до ответниците и С. Г.; 5) отговор от 09.01.2018 г. на същото писмо; 6) фактура № 24/30.01.2018 г.; 7) геодезическо заснемане от януари 2018 г., изготвено от инж. М. В.-К., съдържащо обяснителна записка и скица; 8) сертификат с рег. № 0693 за правоспособност на инж. М. В.-К.. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа в откритото съдебно заседание от молителите Р. С. и Д. Р., както и в писмено становище на първия от тях.
Ответниците по молбата за отмяна Д. Б. Г. и Д. Г. Г. – в качеството му на [фирма], в отговора си излагат становище и съображения за процесуална недопустимост на молбата, поради просрочване, както и за неоснователност на същата; поддържат последното и в откритото съдебно заседание.
Както е прието и в определение № 215/15.06.2018 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирани за това лица, като е спазен тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Действително, с първите три от представените документи (нотариалната покана от 23.05.2017 г. на молителите-ищци до ответниците и трето лице С. Г., отговора от 29.07.2017 г. на същата нотариална покана и споразумението от 03.10.2017 г., подписано от молителите Р. С. и Д. Р., двамата ответници и С. Г.), сочени като нови (новосъздадени) писмени доказателства, молителите са се снабдили преди повече от три месеца преди датата на подаването на молбата за отмяна, но това не води до недопустимост на последната, а тези писмени доказателства не следва да се обсъждат от съда, поради настъпилата преклузия по отношение на тях.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след влизането в сила на решението, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ? права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. – за представянето и събирането им по делото. Новите писмени доказателства могат да са и новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от съществено значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене пред инстанцията по същество, но са останали неизвестни към този момент за страната по делото, подала впоследствие молбата за отмяна на влязлото в сила решение.
В случая, за да постанови неатакуваната от молителите част от решението, с която са уважени исковете им по чл. 59 от ЗЗД до размер 1 623 лв., съдът е приел за установено, че молителите са собственици на процесния недвижим имот – поземлен имот заедно с построената в него сграда – складово помещение, както и че ответниците са ползвали без основание този имот в течение на процесния по делото период. За да постанови атакуваната от молителите част от решението, с която исковете им по чл. 59 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата 1 623 лв. до сумата 3 020 лв., като погасени чрез прихващане с насрещно вземане за сумата 1 397 лв. на ответниците, съдът е уважил компенсаторното възражение на последните, основано на твърденията им, че те са извършили необходими и полезни разноски за предпазване имота на молителите-ищци от погиване или съществено увреждане. За да достигне до този извод, съдът, въз основа заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза по делото, е приел за установено, че в процесния имот, собственост на молителите-ищци, са извършени сторително-монтажни работи (СМР) на обща стойност 1 397 лв., а в съседния имот, собственост на ответниците, – на стойност 4 095 лв. В тази връзка са обсъдени и показанията на свидетеля Я., който е изяснил, че е участвал в ремонта, който е бил извършен през 2014 г. от ответниците. Съдът е взел предвид и пояснението, направено от вещото лице П. в открито съдебно заседание на първата инстанция, че е налице технологична нужда от застъпване в имота на молителите-ищци при ремонта на имота на ответниците, т.е. за качествен ремонт в собствения си имот ответниците се е наложило да навлязат в имота на молителите-ищци и да ремонтират част от него. С оглед на така събраните косвени доказателства по делото, съдът е приел за установено, че ответниците са извършили ремонт на имота на молителите-ищците за сумата от 1 397 лв. В тази връзка са изложени и съображения, че съдът дава вяра на заключението на тричленната съдебно-техническа експертиза, поради обстоятелството, че едноличната съдебно-техническа експертиза не съдържа разграничение на стойността на ремонтните работи в двата имота, собственост на страните, като съдът е приел, че това е безусловно необходимо, тъй като молителите-ищци са се обогатили само със стойността на СМР, извършени в техния имот. В тази връзка съдът е обсъдил и съдържащите се в исковата молба признания на молителите-ищци – по отношение на момента, в който те са установили, че имотът им е бил заграден, а именно – 2015 г., респ. когато за пръв път са установили, че ответниците го ползват без тяхно знание и съгласие. Поради това съдът е приел за установено и че ремонтът от 2014 г. е извършен от ответниците, като те са навлезли в имота на молителите-ищци, ремонтирайки част от него. В тази връзка е взето предвид и че молителите-ищци не твърдят по делото и не доказват установените от вещите лица СМР в техния имот да са извършени от тях или от друго лице, поради което съдът е приел, че остава единствено възможният извод ремонтът да е извършен от ответниците заедно с ремонта на имота на последните. Съдът е обсъдил и обстоятелството, че по делото не са представени фактури за разходи за материали и труд от страна на ответниците, но с оглед на всички обстоятелства по делото и наличните косвени доказателства, е приел, че именно ответниците са извършили процесния ремонт на двата имота, в това число и този на молителите-ищци по делото. Съдът не е приел за основателно възражението на процесуалния представител на молителите-ищци, че ремонт на покрива или на конструкцията на сградата, не били необходими разноски и не следвало да се възмездяват от ищците по делото.
Както вече беше посочено, първите три писмени доказателства, представени с молбата за отмяна, изобщо не следва да бъдат обсъждани и вземани предвид от съда, поради настъпилата преклузия по отношение на тях.
Следващите два документа – писмото от 04.01.2018 г. на молителите Р. С. и Д. Р. до ответниците и третото за делото лице С. Г., и отговора от 09.01.2018 г. на същото писмо, съставляват останалата част от разменената между страните кореспондеция по повод възлагането и извършването на геодезическото заснемане. Поради това тези два документа нямат никакво отношение към горните фактически констатации и правни изводи на съда, респ. – без никакво значение са за изхода на спора по делото. Същото се отнася и за фактурата с № 24/30.01.2018 г. и сертификата с рег. № 0693, които удостоверяват съответно – заплащането на извършеното геодезическо заснемане и правоспособността на експерта инж. М. В.-К., която го е извършила.
В молбата за отмяна по същество се поддържа, че самото геодезическо заснемане, обективирано в два документа – обяснителна записка и скица, всъщност съставлявало новосъздаденото писмено доказателство относно факти, които молителите-ищци твърдели през висящността на делото, но не могли да докажат поради липсата на този документ. В тази връзка се поддържа, че при прецизните измервания, въз основа на които е извършено геодезическото заснемане, за разлика от измерванията с рулетка, които са извършили вещите лица от тричленната експертиза, били потвърдени съмненията на последните и на самите молители-ищци, че ремонт бил извършен само в имота на ответниците, но не и в процесния имот на молители-ищци.
Съдът намира, че представеното геодезическо заснемане, обективирано в обяснителна записка и скица, и изготвено по възлагате от молителите от правоспособен експерт, е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда удостоверителна сила и стойност относно посочените в него обстоятелства, поради което дори и да беше представен по делото, не би могъл да промени изводите на съда, основани на приетото по надлежния процесуален ред, заключение на тричленната съдебно-техническа експертиза по делото. Съществени в случая са и обстоятелствата, че последната е изслушана по искане на самите молители-ищци – след своевременно направено от тях оспорване на заключението на едноличната експертиза; както и че самото заключение на тричленната експертиза, прието още в първоинстанционното производство, и на което са основани констатациите и изводите на съда за постановяването на атакуваната част от влязлото в сила въззивно решение, не е оспорено от молителите-ищци. В този смисъл – чрез представянето едва в настоящото отменително производство на геодезическото заснемане (обективирано в два документа – обяснителна записка и скица), молителите-ищци се домогват да преодолеят собственото си процесуално бездействие, изразяващо се в неоспорване на заключението на тричленната експертиза в преклузивния срок за това по чл. 200, ал. 3 от ГПК и съответно – ненаправено искане към съда да назначи нова експертиза, която да извърши прецизни измервания и въз основа на тях да даде точно заключение. Това молителите-ищци са могли да направят своевременно, след като в молбата за отмяна самите те твърдят, че както те, така и вещите лица от тричленната експертиза са имали съмнения в тази насока. От тази гледна точка – като целящ да замести експертно заключение по делото, представеното геодезическото заснемане, обективирано в обяснителна записка и скица, и съставляващо по същество частна съдебно-техническа експертиза, възложена извънсъдебно от молителите, е и негодно доказателство, респ. – не съставлява и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Всички останали доводи, изложени в молбата за отмяна, по своята същност представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, т.е. касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, които не са визирани в никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в настоящото извънинстанционно отменително производство.
По изложените съображения, тъй като обективно не е налице, наведеното от молителите основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата им за отмяна на отхвърлителната част от влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата за отмяна, претендираните и направени от последните разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер 600 лв. (от които: 300 лв. за подаването на отговора на молбата и 300 лв. за явяването пред съда).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Р. С., С. И. С. и Д. Р. Р. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 209/20.06.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 1167/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, – в частта, с която исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата 1 623 лв. до сумата 3 020 лв., като погасени чрез прихващане с насрещно вземане за сумата 1 397 лв.
ОСЪЖДА Р. Р. С., С. И. С. и Д. Р. Р. да заплатят на Д. Б. Г. и Д. Г. Г. – в качеството му на [фирма], сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: