О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 21.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7288 по описа за 2013 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. П., срещу въззивно решение № 1643/26.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4391/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна А. „М.”, [населено място], е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
М. К. П., в качеството му на едноличен търговец, с фирмено наименование „М. К. – М. П.”, е предявил против А. „М.” иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 15565,68 лв. – разходи за закупуване на 35 броя мобилни апарати и пропуснати ползи от нереализиране на продабжа на същите, както и сумата от 4097,55 лв. – натрупана върху главницата лихва от 17.07.2002 до подаване на исковата молба – 16.07.2004 г., както и лихва в размер на законния лихвен процент, натрупана след това, до окончателното изплащане на главницата.
Исковете са отхвърлени, като разноските са възложени в тежест на ищеца.
От повдигнатите правни въпроси, в изложението към касационната жалба, съществени са тези, във връзка с липсата на противоправност в действията на ответника. Обобщени и уточнени от състава на Върховния касационен съд, те се заключават до преценката на конфискацията на имущество по съставен акт за митническо нарушение, по който акт административно-наказателното производство е прекратено по чл. 33, ал. 2 ЗААНН, както и образуваното след това наказателно производство, поради липса на престъпление от обективна и субективна страна.
Така уточненият въпрос е от значение за постановения краен резултат по спора, защото спорните мобилни апарати са отнети с акт № 46/20.03.2000 г. за установяване на митническо нарушение срещу неизвестен извършител. За същото нарушение е образувано полицейско производство по чл. 242 НК, което е прекратено на осн. чл. 237, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НК. С решение от 05.06.2002 г. въззивният Софийски градски съд, наказателна колегия, в производство по чл. 325 и сл. НПК, е постановил връщане на иззетите с акт за установено митническо нарушение № 46/20.03.2000 г. мобилни апарати. Решението е влязло в сила, като съображенията на наказателния съд са, че наказателното производство по чл. 242, ал. 1 НК е прекратено, срещу неизвестен извършител, поради липса на престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Наказателната отговорност поглъща административната и не може да се приеме, че за едно и също нарушение – по чл. 242 НК и чл. 233 ЗМ, е имало висящи повече от 2 години, две отделни производства – и наказателно, и административно. Съдът е посочил, че съгласно чл. 33, ал. 2 ЗАНН административно-наказателното производство, започнало с акта за установяване на митническо нарушение, срещу неизвестен нарушител, е следвало да бъде прекратено.
В обжалваното въззивно решение мнозинството от съдебния състав на Софийски апелативен съд е приело, че изземването на мобилните апарати е правомерно, включително и към датата на решаване на гражданския спор, защото не бил отменен актът за установяване на митническо нарушение; съставът на митническото нарушение не съвпада със състава на престъплението по чл. 242 НК, поради което прекратяването на наказателното производство, не значи, че не е налице административно нарушение; наказателно постановление не било издадено, но причината е образуването на наказателно производство, което би погълнало административната отговорност, ако би било установено пръстъпното деяние.
Поставеният въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, поради което касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, то. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1643/26.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4391/2013 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 393,26 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: