2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 03.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 4420 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 95, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Г. Д. срещу определение № 447/29.08.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 251/2016 г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство – приподписване на частна касационна жалба по същото дело. За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е установил, че с представената от жалбоподателя декларация той е потвърдил, че е здрав и че притежава следното имущество: наследствен апартамент от родителите си, лек автомобил „форд фиеста“ и 17 000 лв. в банка; посочил е, че е безработен. При тези данни съдът е направил извод за неоснователност на молбата за предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като жалбоподателят сам е потвърдил, че разполага с достатъчно средства, за да поеме сам защитата си, предвид размера на разхода за упълномощаване на адвокат.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативния съд и е процесуално допустима. В нея се изтъква, че жалбоподателят не работи от 2012 г. поради липса на работни места; че има наследствена ? идеална част от апартамент; че след убийство на майка му при ПТП, е получил обезщетение от 17 000 лв.; че автомобилът му е подарен от баща му, при условие да го придвижва, защото е болен. Жалбоподателят сочи и че при тези обстоятелства и несигурно бъдеще – липса на работа „до края на живота“ му, всеки един лев е изключително важен за оцеляването му.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
При декларираните от жалбоподателя обстоятелства пред апелативния съд, потвърдени и пред настоящата инстанция, следва несъмненият извод, че той разполага с достатъчно средства (включително свободни такива в размер 17 000 лв.) за заплащане на адвокатско възнаграждение за приподписване на частната му касационна жалба (неговият минимален размер е 1 500 лв., съгласно Наредбата на ВАдвС). При това положение жалбоподателят е в състояние сам за да организира по-нататъшната си защита по делото, като упълномощи адвокат, поради което не е налице основание по чл. 23, ал. 3 от ЗПП да му бъде предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, до който правилен извод е достигнал и въззивният съд.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение на въззивния съд за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено.
Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за по-нататъшно администриране на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 447/29.08.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 251/2016 г. на Б. апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския апелативен съд за по-нататъшно администриране на частната касационна жалба с вх. № 7588/18.07.2016 г., подадена от Р. Г. Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.