4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 26.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3804 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Oбразувано e по касационна жалба, подадена от Ж. С. С., чрез адв. С. П., срещу въззивно решение № 1002/20.06.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 662/2017 г.
Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете му.
Насрещната страна ТП на Д.. г…. с… В., „С… д… п…“, [населено място] не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първостепенния Варненски районен съд, са отхвърлени исковете на Ж. С. С. против ТП на Държавно горско стопанство В., „Североизточно държавно предприятие“, [населено място] за отмяна на уволнението по заповед № 110/01.07.2016 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплаща не на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Ж. С. първоначално е изпълнявал длъжността „шофьор“ при Държавно горско стопанство – В. съгласно трудов договор № 274/25.11.2009 г. На 30.11.2009 г. между страните е възникнало допълнително трудово правоотношение за изпълнение на длъжността „оператор сигурност”, считано от 01.12.2009 г. С допълнителни споразумения към трудов договор № 274/2009 г. от 30.05.2012 г., С. е преназначен от длъжност „шофьор” на длъжност „техник горско стопанство”. По молба на служителя от 28.11.2012 г. е сключено допълнително споразумение, съгласно което той е назначен от длъжност „техник горско стопанство” на длъжност „специалист лесовъдство”, считано от 28.11.2012 г.
Със Заповед № 110/01.07.2016 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 187, т. 3, т. 7, т. 10 КТ за следните нарушения: неупражнен контрол и допускане да се издаде превозен билет за извозване на дървесина от отдел 387 „б” на [фирма] без документ, удостоверяващ извършено плащане на дървесината; неправилно изведена сеч в отдел 234 „и”, [община]; извършена незаконна сеч в охранителния участък – отдели 453 „к”, 448 „г”, 447 „б” и съставен приемо-предавателен протокол при ползване на платен годишен отпуск от техник горско стопанство Т. К.; наличие на значително по-голямо количество добита дървесина на склад, несъответстващо на описаното в досието на отдел 228 „з”; извършена незаконна сеч в отдел 389 „б”, землище Б.; извършена незаконна сеч в отдел 425„г”; управление на служебен автомобил Л. Н… на 25.02.2016 г. при наличие на болничен лист за ползване на отпуск поради неработоспособност от 24.02.2016 г.; нарушения в отдел 230„в”, установени след извършена пълна инвентаризация на отдела от назначена със заповед комисия; нарушения в отдел 230„г”, ОУ К., установени след извършена проверка от назначена със заповед комисия.
Преди уволнението от служителя са искани предварително обяснения за всички деяния, послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта е издадена от компетентен орган и наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ – при съобразяване на правилото, че тези срокове не текат през времето, в което служителят ползва законоустановен отпуск – в случая поради временна неработоспособност. Съдът приел, че няма нарушение и на чл. 195, ал. 1 КТ – заповедта за уволнение е мотивирана чрез индивидуализация на всяко е едно от деянията, включително и чрез препрещане към други, посочени в същата заповед документи, известни на служителя. Важното е заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание да е мотивирана по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случая това е налице.
Съдът установил, че деянията, послужили като основание за дисциплинарното наказание са извършени от С., който по този начин е нарушил трудовите си задължения (последните установени чрез анализ на събраните по делото доказателства) и поведението му е виновно.
Съдът приел, че наложеното наказание е съобразено и с критериите по чл. 189 КТ – налице е системност в нарушаването на трудовата дисциплина от страна на служителя; от деянията му произтича потенциален риск за дейността на работодателя, отношението на Ж. С. към нарушенията на трудовата дисциплина е безкритично.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.), без обаче да формулира конкретен процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата и обусловил решаващите му изводи. Твърди, че обжалваното решение противоречи на влязло в сила решение на Варненски районен съд – № 1128/20.03.2017 г., постановено по гр.д. № 130/2017 г.
Липсата на правен въпрос, какъвто не само не е формулиран, но и няма възможност да бъде установен от съдържанието на изложението, препятства възможността съдът да прецени има ли разрешение по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен по различен начин в обжалваното и в цитираното съдебно решение. Отделно, касаторът твърди, че посоченото решение на РС от 20.03.2017 г. е влязло в сила на 07.04.2017 г., за което няма никакви доказателства. В същото време, не е ясно защо касаторът твърди, че двете решения са по идентични казуси.
Предвид гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1002/20.06.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 662/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: