О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 545
София, 16.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 7206 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1550 от 18.07.2013 година по гр.д. № 4313/2012 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т.1 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] против Р. В. Ц. от [населено място] за сумата 20000 лева. В решението е прието за установено, че с четири касови ордера, издадени на 31.03.2003 г.; 15.04.2003 г.; 16.04.2001 г. и 21.04.2003 г., всеки за по 5000 лева, ответникът е получил от ищцовото дружество общо 20000 лева. Като основание за получаване на сумите в ордерите е вписано „възстановяване аванс за строително-монтажни работи за обект [фирма]. Към момента на получаване на сумите ответникът е бил в трудово правоотношение с [фирма], без да е имал право да го представлява, а ищецът не е имал към [фирма] задължения, в т.ч. за възстановяване на получен аванс. Между ищцовото дружество и [фирма] са съществували правоотношения по договор за изработка от 12.02.2003 г. – ищецът е извършил строително-монтажни работи на обект „цех за замразяване, бланширане и сушене на гъби”, като за изпълнението им възложителят [фирма] му е изплатил изцяло дължимото възнаграждение. Сумите, получени от ответника по касовите ордери от м. март и април 2003 година общо в размер на 20000 лева не са били отразени в счетоводната документация на дружество „Т.”. Прието е, че ответникът е получил исковата сума без основание; не е действал в качеството на представител на [фирма]; не е получил сумата от 20000 лева от името и за сметка на [фирма], нито му е предал получената от ищеца сума, която ищецът не е дължал.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Р. В. Ц.. Поддържа се, че въпросът може ли физическо лице, служител на търговско дружество да отговаря за суми, получени за дружеството при наличие на документи, установяващи основанието за получаване на сумите се разрешава противоречиво от съдилищата. Изложени са доводи за наличие на противоречива практика по идентичен казус – по въпроса налице ли е обогатяване на физическо лице, когато извършеното плащане не е засегнало правната му сфера, разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 3474/2009 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба „С.т.” счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В съдебната практика няма противоречие при разрешаването на материалноправния въпрос кога се дължи връщане на полученото без основание при условията на чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД. Съгласно установената съдебна практика, когато ищецът твърди, че ответникът е получил определена парична сума при начална липса на основание без наличие на правоотношение, в негова тежест е да установи само, че ответникът е получил сумата; когато ответникът възразява, че е получил сумата на определено основание, то в негова тежест е да установи наличието на това основание, т.е. искът по първата хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД е основателен, когато ищецът докаже даването на сумата, а ответникът не докаже твърдяното основание. В съответствие с така установената практика, във въззивното решение е прието, че претенцията е основателна при доказателства, че ответникът е получил от ищеца процесната сума, без да е доказано основанието на което е получена (не е установено ответникът да е действал като представител на трето лице, нито това трето лице да е било кредитор на ищеца, т.е. да е съществувало основание за плащане на сумата на третото лице дори и без ответникът да е надлежен негов представител).
Не е налице и твърдяното противоречие между обжалваното въззивно решение и влязлото в сила решение по гр.д. № 3474/2009 г. на Софийски градски съд, в което е прието, че искът с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД е неоснователен, тъй като ищецът е предал определена парична сума на представляващия търговското дружество управител по заемно правоотношение, т.е. при доказано възражение на ответника, че сумата е получена на определено основание.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение с оглед липсата на доказателства за извършването им пред настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1550 от 18.07.2013 година по гр.д. № 4313/2012 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: