2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1363
гр. София, 02.12. 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 4750 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийския районен съд срещу решение № 2318/04.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 17243/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № ІІ-69-167/09.08.2012 г. по гр. дело № 26672/2011 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Г. Н. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № АС-101/25.05.2011 г. на председателя на съда-касатор, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „призовкар” в Служба „Връчване на призовки и съдебни книжа” при съда-касатор и последният е осъден да заплати на ищеца сумата 5 732.40 лв. – обезщетение за периода 25.05.2011 г. – 25.11.2011 г., през който е останал без работа поради уволнението, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2011 г. до окончателното й; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен и формулиран следният процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 236, ал. 2 и чл. 272 от ГПК, а именно: длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този процесуалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 157/08.11.2011 г. по търг. дело № 823/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 990/24.03.2010 г. по гр. дело № 47/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 134/30.12.2013 г. по търг. дело № 34/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. Н. К. в отговора си излага становище и доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд, съгласно чл. 272 от ГПК е споделил изцяло, изложените в мотивите към първоинстанционното решение, съображения, обосноваващи крайните изводи за основателност на предявените по делото искове, като е приел и че собствените му фактически и правни констатации съвпадат с направените от районния съд в първоинстанционния съдебен акт. Наред с това, въззивният съд е обсъдил и е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото, въз основа на което е направил свои собствени констатации относно установените по делото обстоятелства, извел е и свои правни изводи относно незаконосъобразността на уволнението на ищеца. В мотивите към обжалваното решение, обаче въззивният съд по никакъв начин не е посочил и не е обсъдил защитната теза, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба на касатора – ответник по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че с последното СГС е разрешил изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в посочените в изложението към касационната жалба, решение № 157/08.11.2011 г. по търг. дело № 823/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 990/24.03.2010 г. по гр. дело № 47/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС и решение № 134/30.12.2013 г. по търг. дело № 34/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В тях е еднозначно е прието, че предвидената в чл. 272 от ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 от ГПК за мотивиране на въззвното решение, както и че разпоредбата на чл. 272 от ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения, и даде отговор на направените пред него оплаквания, при съблюдаване, съгласно чл. 269 от ГПК, на очертаните с въззивната жалба, предели на въззивното производство. В подобен смисъл са и решение № 271/15.10.2013 г. по гр. дело № 1403/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и други, също постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
С оглед горното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 236, ал. 2 и чл. 272 от ГПК, а именно: длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 194.65 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2318/04.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 17243/2012 г. на Софийския градски съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Софийски районен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 194.65 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.