2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр. София, 07.05. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 28 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 335/05.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 728/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. С него, като е потвърдено („оставено в сила”) решение № 5669/11.07.2012 г. по гр. дело № 1226/2012 г. на Благоевградския районен съд, са уважени, предявените от М. Н. С. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 83/16.03.2012 г. на кмета на общината-касатор, ищцата е възстановена на предишната работа – заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт – юрист” в Направление „Култура” при общината-касатор и последната е осъдена да заплати на ищцата сумата 3 960 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от шест месеца; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответницата по касационната жалба – ищцата М. Н. С., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните шест правни въпроса: 1) дали съдебното решение за възстановяване на служител на заеманата преди незаконното уволнение работа задължава работодателя да приеме и допусне този служител до изпълнение на работата, независимо от промени в наименованието на длъжността и структурната обособеност на отделите при работодателя; 2) кога ищецът, уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, е заемал „същата длъжност”, която по смисъла на тази разпоредба трябва да бъде освободена за възстановяване на друг служител, незаконно уволнен от длъжността; 3) налице ли е „същата длъжност” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, когато не е извършвана промяна в щатното разписание, извън „съкратената” длъжност, и част от основните трудови функции между „съкратената” и „възстановената” длъжност съвпадат; 4) налице ли е злоупотреба с право, когато изискванията за заемане на длъжността са завишени, с цел съкращаване на лицето, което я заема; 5) на кое лице законът дава предимство – на заемащия длъжността или на възстановения по съдебен ред служител; и 6) след като съкращението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и съкратеният служител е възстановен по съдебен ред, следва ли да се приеме, че по презумпция длъжността е същата. По отношение и на шестте правни въпроса касаторът навежда допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като в тази връзка поддържа единствено, че те са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (т.е. възпроизвежда съдържанието на правната норма), без да излага каквато и да било аргументация за това. По отношение на първия и втория от правните въпроси, жалбоподателят навежда и допълнителното основание по т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като поддържа, че първият правен въпрос е разрешени от въззивния съд в противоречие с представеното (в препис), решение № 1402/27.09.2005 г. по гр. дело № 930/2003 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на отменения ГПК от 1952 г., а вторият правен въпрос – в противоречие с представеното (в препис) решение от 17.04.2012 г. по гр. дело № 2875/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). В тази връзка са представени, и определение № 426/16.04.2010 г. по гр. дело № 1850/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и определение № 871/20.06.2012 г. по гр. дело № 283/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които обаче са постановени по реда на чл. 288 от ГПК, поради което не формират съдебна практика по смисъла на т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. – не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и т. 2 от ТР № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС).
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел в мотивите към обжалваното решение, че фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, на което е уволнена ищцата с процесната заповед № 83/16.03.2012 г., изисква кумулативното наличие на следните три елемента: 1) възстановяване на незаконно уволнен служител на предишната му длъжност; 2) явяването му да заеме тази длъжност при работодателя; и 3) същата длъжност да е заета от друг служител, с когото е сключен трудов договор след незаконното уволнение на възстановения от съда служител. След извършения обстоен анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях обстоятелства, релевантни за правния спор, въззивният съд е приел, че жалбоподателят е доказал, при условията на пълно и главно доказване, само първите два елемента от този фактически състав. Приел е също, че третият елемент от фактическия състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ в случая не е налице, тъй като заеманата от ищцата, процесна по делото длъжност „главен експерт – юрист” в Направление „Култура” при общината-касатор, и длъжността „служител човешки ресурси” в Направление „Култура” при общината-касатор, заемана преди незаконното й уволнение от служителката Е. С. М., която е била възстановена от съда на тази (последната) длъжност и се е явила при работодателя да я заеме, са различни длъжности, не само като наименование, но и като изисквания за заемане, цели, преки задължения и отговорности, като този категоричен извод на съда е формиран при съпоставянето на длъжностните характеристики за тези две длъжности. С оглед на това, въззивният съд е извел и решаващият си извод по делото, че в случая не става въпрос за „същата длъжност” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ. Наред с това, предвид установените по делото обстоятелства, че след явяването на работа на възстановената от съда служителка М., работодателят-ответник е променил щатното разписание, като е съкратил щата за процесната длъжност „главен експерт – юрист”, заемана от ищцата, и е въвел щат за длъжността „служител човешки ресурси”, заемана от възстановената от съда служителка М., въззивният съд е приел, че съкращаването на щата е друго, самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което предполага наличието на друг сложен фактически състав, различен от този по чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, на което основание е уволнена ищцата по настоящото дело. С оглед на това, окръжният съд е приел за несъстоятелни и оплакванията на общината-касатор за неправилно приложение на материалния закон, наведени с въззивната жалба.
При така изложените мотиви на въззивния съд към обжалваното решение, вторият изведен от касатора правен въпрос (кога ищецът, уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, е заемал „същата длъжност”, която по смисъла на тази разпоредба трябва да бъде освободена за възстановяване на друг служител, незаконно уволнен от длъжността) несъмнено е бил разрешен с обжалваното въззивно решение, като е обусловил решаващия правен извод на въззивния съд, поради което този въпрос е и от съществено значение за изхода на правния спор по делото; респ. той несъмнено представлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По отношение на този, втори по ред, изведен от касатора правен въпрос, не са налице обаче, наведените допълнителни основания по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, представеното от него (в препис), решение от 17.04.2012 г. по гр. дело № 2875/2012 г. на СГС, да е влязло в сила. Поради това, това съдебно решение също поначало не е годно да формира противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл – също т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това, между това съдебно решение и обжалваното въззивно решение по настоящото дело не е налице, твърдяното от касатора противоречие. И в решението на СГС е прието, че е въпрос на доказване на конкретни факти кога е налице „същата длъжност” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, като в конкретния случай градският съд е приел, че уволнението на това основание е извършено незаконно, тъй като към датата на извършването му процесната длъжност вече не се е заемала от възстановената от съда служителка, т.е. двата случая са напълно различни. Не е налице и наведеното от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като разискваният правен въпрос (втория по ред в изложението на касатора) е разрешен от съда при точно приложение на правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, която е пределно ясна относно съдържащото се в нея понятие „същата длъжност”. Освен това, даденото от въззивния съд тълкуване на това понятие и приложението на тази правна норма, при което – след съпоставка на длъжностните характеристики, е прието, че процесна по делото длъжност „главен експерт – юрист” и длъжността „служител човешки ресурси” са съвършено различни длъжности, не само като наименование, но и като изисквания за заемане, цели, преки задължения и отговорности, са в пълно съответствие с константната съдебна практика, включително тази на ВКС. Както беше посочено, в изложението си жалбоподателят не е навел никакви съображения, да е налице необходимост от промяна на тази трайно установена практика на съдилищата, нито други, каквито и да било доводи, този правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Никой от останалите пет правни въпроса, изведени в изложението на жалбоподателя, не е обсъждан, респ. – не е разрешен от въззивния съд в мотивите към обжалваното решение; никой от тези правни въпроси не е и от значение за изхода на правния спор по делото. Единствено третия по ред в изложението правен въпрос (налице ли е „същата длъжност” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ, когато не е извършвана промяна в щатното разписание, извън „съкратената” длъжност и част от основните трудови функции между „съкратената” и „възстановената” длъжност съвпадат) гравитира към предмета на делото и към решаващите мотиви на въззивния съд. И този правен въпрос, обаче изхожда от постановките: „…когато не е извършвана промяна в щатното разписание, извън „съкратената” длъжност…”, която постановка е без никакво значение за процесното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ; както и „…част от основните трудови функции между „съкратената” и „възстановената” длъжност съвпадат…”, която също не е от значение за изхода на спора по делото и за решаващите мотиви на въззивния съд, който въз основа доказателствата по делото (при съпоставката на длъжностните характеристики за двете длъжности) е приел, че заеманата от ищцата процесна длъжност „главен експерт – юрист” и длъжността „служител човешки ресурси”, на която е била възстановена от съда другата незаконно уволнена служителка, са съвършено различни длъжности, без да е приемал, че част от трудовите функции за двете длъжности съвпадат, както се сочи във въпроса. Следва да се отбележи и че извеждането и формулировката на тези пет правни въпроса в изложението на касатора, както и защитната му теза по делото, сочат на пълно неглижиране от негова страна на разграниченията между няколко отделни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 от КТ, които (както е посочено и във въззивното решение) представляват различни фактически състави, но в доводите и съображенията на касатора по делото те напълно се смесват.
В заключение – касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице, наведените от жалбоподателя общи, респ. – допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 335/05.10.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 728/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.