О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 669
София, 15.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 7420 по описа за 2013 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. А. Ч., приподписана от адв. Г., срещу въззивно решение № 331/22.08.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 358/2013 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна – Н. „Ш. л., представлявано от директора С. Т.-И., е отговорило чрез адв. С. Н., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които са отхвърлени.
Съдът е установил, че ищцата Г. А. Ч. не отговаря на нововъведеното от работодателя изискване за заемане на длъжността възпитател в общежитие на Н. – Широка лъка – да има професионална квалификация учител по пеене и музика, изпълнител и преподавател на народни инструменти и пеене. Прието е, че уволнението й, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е законосъобразно.
В изложението към касационната жалба няма ясно поставени правни въпроси; твърди се че въззивното решение противоречи на три съдебни акта, които са приложени от касатора.
Решение от 27.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 23/2009 г. на ОС – Добрич и решение № 173/08.04.2011 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 686/2010 г. са разгледали въпроса има ли право работодателят да прави промени в изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, ако те са посочени в нормативен акт.
Този въпрос е разгледан в обжалваното решение, но не са налице допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Няма представени доказателства, че приложеното към изложението въззивно решение на Добричкия окръжен съд е влязло в сила, поради което то не може да се цени като съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, дори и да е съществувала противоречива съдебна практика, то противоречието е преодоляно по реда на чл. 290 ГПК именно с решение № 173/08.04.2011 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 686/2010 г. Изяснено е, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Когато изискванията за заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно. Това тълкуване е и трайно застъпено в практиката на Върховния касационен съд, като даденото в обжалваното решение тълкуване не му противоречи, а напълно му в съответства.
В третото цитирано от касатора в изложението му решение – № 252/2013 г. по въззивно гр.д. № 253/2013 г. състав на Смолянския окръжен съд е прието, че в разглеждания казус на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят е действал, злоупотребявайки с право.
Касаторът не е представил доказателства, че това решение е влязло в сила, поради което то не може да служи като доказателство за противоречива съдебна практика.
От друга страна, казусите не са аналогични, независимо, че уволнението е извършено по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а и въпросът за допусната злоупотреба с право от работодателя по настоящото дело, е без значение, доколкото в исковата молба няма наведени фактически твърдения, обуславящи довод за злоупотреба с права. Както многократно е изяснявано от състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, предметът на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се определя в исковата молба чрез излагане на фактически твърдения, които според ищеца обуславят извод за незаконосъобразност на уволнението. Невъведените основания, включително за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, не могат да бъдат преценявани от съда, тъй като по този начин недопустимо би излязъл извън предмета, с който е сезиран.
Нещо повече, в случая, въззивният съд, като се е позовал правилно на гореизложеното- за недопустимост да се произнася по невъведени по надлежен ред основания за незаконност на уволнението, е приел, че няма установена злоупотреба с права от работодателя. Изложените, във връзка с това правно заключение, съображения напълно съответстват на установената задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК. Съдът установил, че нововъведените задължения в длъжностната характеристика за длъжността „възпитател” при ответника-работодател не преследват противоправни цели, а са продиктувани от обективни причини: подобряване на възпитателната работа и професионална подготовка на учениците. Според установените правила и организация на обучение, учениците в общежитието се подготвят за следващия учебен ден и възпитателите, както и старши възпитателите следва да имат необходимото образование, за да осъществяват помощ предвид профила на училището и специалните предмети, които се изучават. Въведеното ново изискване за образование е свързано с профила на училището и при спазване на Инструкция № 2 от 29.07.1994 год. за изискванията за заемане на длъжността „учител“ или възпитател“ съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът, с оглед резултата, няма право да търси съдебноделоводни разноски. Насрещната страна има право да бъде обезщетена по чл. 78, ал. 3 ГПК, направила е своевременно искане, но не е представила доказателства за сторени в инстанцията съдебноделоводни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 331/22.08.2013 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 358/2013 г.
РАЗНОСКИ за инстанцията не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: