О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София, 08.01.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4023 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 144 от 19.07.2018 г. по в. гр. д. № 200/2018 г. на Шуменски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Г. Ц. Я. от [населено място] против Регионален исторически музей – [населено място]. В решението е прието за установено, че ищцата е заемала длъжността „консерватор-реставратор (реставратор-химик)“ при Регионален исторически музей – [населено място]. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 579 от 13.11.2017 г. на основание на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено за това, че ищцата трикратно е закъснявала за работа в рамките на един календарен месец (на 25.09.2017 г., 27.09.2017 г. и 29.09.2017 г.), като всяко от закъсненията било не по-малко от един час. Били са констатирани и преждевременни напускания на работа в рамките на един календарен месец за повече от един час (на 25.09.2017 г., 26.09.2017 г., 27.09.2017 г., 29.09.2017 г. и 2.10.2017 г.) Установено е, че ищцата е страдала от „персистиращо налудно разстройство”, което заболяване е включено в списъка на заболяванията, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ; че ищцата е била приета на лечение в Държавна психиатрична болница – [населено място] брод през периода от 31.01.2017 г. до 31.03.2017 г., като за престоя и лечението в болницата ? е бил издаден болничен лист, който е бил представен на работодателя. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е преодоляна законоустановената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – въпреки че работодателят е имал информация за заболяването на ищцата и хоспитализирането ? в началото на 2017 г., не е поискал предварително разрешение за уволнението ? от инспекцията по труда. По тези съображения искът за отмяна на дисциплинарното уволнение е уважен като основателен, а с оглед обусловения им характер са уважени и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Касационна жалба против въззивното решение на Шуменски окръжен съд е постъпила от Регионален исторически музей – [населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.), като доводите за очевидна неправилност на въззивното решение се основават на твърденията на работодателя за неправилна преценка на доказателствения материал по делото.
Ответницата по касационната жалба Г. Ц. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Основанието за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.2, пр. ІІІ-то ГПК не е налице – обжалваното решение не е очевидно неправилно. Изводът за допускано от работодателя нарушение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е формиран въз основа на доказателствата, че ищцата страда от заболяване, включено в списъка по чл. 1, ал.1 от Наребда № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците имат особена закрила – въз основа на медицинска документация и заключение на приета по делото съдебно-медицинска експертиза. При така установените факти, изводът на съда за незаконност на уволнението се явява съобразен със закона и установената съдебна практика. Неоснователен е и доводът, че решението е очевидно неправилно, тъй като не са обсъдени доказателствата за характера на дисциплинарните нарушения – съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал 3 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 510 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ с адвокат Д. Р. от Ш. адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 144 от 19.07.2018 г. по в. гр. д. № 200/2018 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Регионален исторически музей, [населено място] да заплати на Г. Ц. Я. от [населено място] с Е. [ЕГН] сумата 510 (петстотин и десет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: