О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр.София, 08.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юл две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 2820/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. В. подадена чрез процесуалния представител адв. Г. М. от АК С. против определение от 05.03.2013 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 2/2013 г..
Насрещната страна [община], представлявана от кмета Х. Р. К. чрез адв. С. М. Р. от АК – С. е отговорила, че жалбата е неоснователна. Въззивното решение е окончателно, така, че изобщо не подлежи на касационно обжалване, поради което е без значение дали по подадена касационна жалба противната страна е отстранила в срок нередовностите.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
С обжалваното определение, имащо характер на разпореждане /неправилно документът е изпратен с приложенията към частната жалба, вместо да бъде пришито към документите в папката по въззивното дело/ администриращият съд е върнал касационна жалба на К. Д. В. против въззивно решение № 24/31.01.2013 г. Изложил е съображения, че въззивното решение е окончателно – постановено е по вещен иск с цена под 5 000 лв.
Определението е правилно.
Цената се посочва с исковата молба, а ако това не е сторено или тя е погрешно определена от страната, съдът служебно или по възражение на ответника я определя и то, най-късно в първото по делото заседание.
Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото и по искове за собственост и други вещни права върху имот се определя по данъчната оценка.
По делото цената на иска – 3 397 лв. е определена още с исковата молба, като са представени доказателства за това съобразно изискванията по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – удостоверения за данъчна оценка .
Правилно при тези данни администриращият съд е приложил чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Без значение е обстоятелството, че във въззивното решение неправилно е указано, че подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд. В тази част съдебният акт има характер на разпореждане и може поради грешка да бъде отменен или изменен без да се повежда процедурата по чл. 247, ар. 2 ГПК.
В заключение, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 05.03.2013 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 2/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: