2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 03.04. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 222 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. В. срещу определение от 05.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 6382/2011 г. на Софийския градски съд (СГС). С него е оставена без разглеждане молбата от 09.11.2011 г. на жалбоподателката, с която тя поискала да бъде „изменено” решението по същото въззивно дело в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като й бъдат присъдени разноски в размер 400 лв. – адвокатско възнаграждение. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е представила списък на разноските за въззивното производство, и като се е позовал на чл. 80 от ГПК, е счел, че искането й за „изменение” на въззивното решение в частта за разноските е недопустимо.
Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. В нея се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Изтъква се, че с решението си по делото въззивният съд е пропуснал да присъди на жалбоподателката съдебните разноски за въззивната инстанция, въпреки че е направено искане за това с отговора на въззивната жалба и в откритото съдебно заседание, поради което жалбоподателката подала молбата си от 09.11.2011 г. за допълване на въззивното решение на основание и по реда на чл. 248 от ГПК, като й бъдат присъдени съдебни разноски в размер 400 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Поддържа се и че след като с отговора на въззивната жалба са претендирани тези разноски, като те са посочени там по размер и за какво са направени, не е необходимо да се прилага списък със същото съдържание.
Ответникът по частната жалба [фирма] не е подал отговор на жалбата в срока за това.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
С решението си по делото, постановено на 20.10.2011 г., въззивният съд не се е произнесъл по искането на жалбоподателката да й бъдат присъдени съдебните разноски за въззивната инстанция в размер 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което искане е направено с отговора на въззивната жалба (лист 12 от въззивното дело) и е поддържано в откритото съдебно заседание на въззивния съд. Последният не е изложил и съображения в мотивите към решението си, така претендираните разноски да не се дължат на жалбоподателката. С молбата си от 09.11.2011 г., подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, жалбоподателката е искала допълване на въззивното решение в частта му за разноските, чрез присъждане на претендираните такива в размер 400 лв., а не е искала изменение на въззивното решение в тази му част, както неправилно е приел въззивният съд. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК изрично разграничава двете хипотези – на допълване и на изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските. От друга страна, разпоредбата на чл. 80, изреч. 2, във вр. с изреч. 1 от ГПК, ясно и еднозначно сочи, че ако страната не е представила списък на разноските до приключване на последното заседание в съответната инстанция, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно тази разпоредба, представянето на списък на разноските в съответната инстанция е особена абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване единствено на процесуалното право по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК – да се иска изменение на решението в частта му за разноските, каквато хипотеза в случая обективно не е налице, но не е такава предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК – да се иска допълване на решението в частта му за разноските, какъвто е настоящият случай. Отделно от това, основателен е и доводът на жалбоподателката, че след като претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400 лв. са посочени по основание и по размер в отговора на въззивната жалба, то в случая не е било необходимо да се прилага друг – отделен списък на разноските със същото съдържание.
От горното следва извод за неправилност на обжалваното определение, с което не е разгледана молбата на жалбоподателката за допълване по реда на чл. 248 от ГПК на въззивното решение в частта му за разноските. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по тази молба от 09.11.2011 г., подадена от жалбоподателката.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 05.12.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 6382/2011 г. на Софийския градски съд;
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по молбата от 09.11.2011 г. на Н. Г. В. за допълване на постановеното по делото решение от 20.10.2011 г. в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.