О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1470
София, 18.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4208 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. – П., представлявано от директора Т. Д. И., срещу въззивно решение № 131/28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 330/2014 г. от Великотърновския окръжен съд.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна М. С. С., чрез адв. Х. М. В., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата, като моли присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд уважил обективно кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от М. С. С. против К. – П.. Осъдил работодателя да заплати съдебноделоводните разноски по делото и дължимите държавни такси.
За да постанови този резултат, съдът установил, че М. С. заемала длъжността „санитар” в ДДУИ – [населено място], [община]. Уволнена била дисциплинарно със заповед, връчена й 21.10.2013 г.. Въззивната инстанция приела, че заповедта не била мотивирана, а освен това, работодателят не бил доказал извършване на нарушението, поради което уволнението се явява незаконно. По делото били представени само частни свидетелстващи документи, съставени от работодателя. Съдът като ги е обсъдил, изяснил, че ответникът по иска – К., [населено място], е имал възможност да поиска събиране на гласни доказателства чрез разпит на лицата, изготвили документите или на тези, чиито изявления са възпроизведени в тях, но не е направил подобно доказателствено искане. По съществото си всички писмени документи, представени от работодателя, съставляват свидетелски изявления, но свидетелски показания се събират в гражданския процес чрез разпит на свидетели, а не чрез прилагане на писмените им изявления. Посочено е, че нарушението, което според работодателя било извършено от М. С., колкото и да е тежко, трябва да бъде установено в исковия процес, при оспорване от страна на уволнения работник, като съдът не може да приеме, че деянието е било извършено по предположение или вероятност.
В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси:
За тълкуване на чл. 195, ал. 1 КТ относно мотивиране на заповед за налагане дисциплинарно наказание, когато има препратка към съдържанието на друг акт.
Твърди се противоречие с Решение № 171/23.02.2010 г. по гр.д. № 68/2009 г. ІІІ ГО, Решение № 3/2011 г. по гр.д. № 1000/2010 г. на ІV ГО, Решение № 460/2010 г. по гр.д. № 465/2009 г. ІІІ ГО и Решение № 849/2011 г. по гр.д. № 40/2010 г. ІV ГО ВКС.
Поставеният въпрос се явява неотносим, защото в заповедта, с която е уволнена дисциплинарно М. С. няма препращане към друг документ. Има свидетелствуващо изявление, че били дадени устни и писмени обяснения от М. С., с които не оправдава постъпката си и били представени доказателства относно нарушението от управителя ДДУИ – [населено място]. В писмените обяснения на М. С. е записано: „Смятам, че ми се вменява вина, която не съм допуснала… Случката, която ми се приписва, не се е случила на тази дата. Дадох устно обяснение пред целия колектив на събранието, което се проведе на 04.10.2013 г.”. Въззивният съд е изяснил, че заповедта не препраща към „доказателства”, нито към самата нея има приложения, връчени на С., ведно със заповедта. Не е ясно и какви доказателства е имал предвид работодателя, нито пък може да се прецени дали тези доказателства са били известни на наказаната С.. Това, че ответникът с отговора си е представил доказателства, не значи, че тях е имал предвид и към тях е препратил в заповедта за уволнение, нито че те са били известни на С.. Протокол от събранието, проведено на 04.10.2013 г., цитираното в писмените обяснения, не е представен по делото; приет е протокол от екипа среща на 03.10.2013 г., в която не е участвала М. С..
Вторият въпрос е, длъжен ли е въззивният съд да осъществява съдебен контрол само в рамките на посочените в заповедта за уволнение конкретни обстоятелства, характеризиращи действието или бездействието, като нарушение на трудовата дисциплина със съществените му признаци от обективна и субективна страна, или следва да осъществи контрол и върху посочените в нея препращащи документи, като се твърди, че разглеждането му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Вторият въпрос, на практика повтаря първия и както стана ясно е неотносим към казуса. От друга страна, не е налице и поддържното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Няма съмнение в съдебната практика, а това се установява и от приложените от самия касатор съдебни решения, представени във връзка с първия въпрос, че когато в заповедта за уволнение има препращане към друг документ, то неговото съдържание е част от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ако това е било известно на работника или служителя, като част от мотивите за уволнение, деянието, описано в другия документ, подлежи на проверка от съда, в рамките на предмета на иска, очертан с исковата молба, съответно след допустими изменения на иска, а за въззивния съд, преценено и с оглед предмета на въззивното производство, очертан чрез оплакванията във въззивната жалба и отговора към нея. Въззивният съд не е постановил нещо различно.
И двата правни въпроса, поставени в изложението към касационната жалба, се отнасят само до формалното основание, поради което въззивният съд е приел за е незаконно уволнението на М. С.. Съдът е изложил още едно съображение, което само по себе си, независимо дали заповедта за уволнение е мотивирана или не, обуславя извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а именно недоказване на допуснато от ответника нарушение на трудовата дисциплина. Във връзка с това заключение на въззивната инстанция няма поставени никакви правни въпроси.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 540 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 131/28.04.2014 г., постановено по гр.д. № 330/2014 г. от Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комплекс за социални услуги, [населено място], да заплати на М. С. С. сумата в размер на 540 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: