О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1313
София, 25.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3097 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от О… /О./, София, представлявана от главния изпълнителен директор С. П. В. и изпълнителния директор Р. И. Т., чрез юрисконсулт Л. Р. – В., срещу въззивно решение № 604/25.02.2014 г. на Великотърновския окръжен съд постановено по гр.д. № 1269/2013 г.
Излага касационни доводи по чл. 281 ГПК за неправилност на въззивното решение поради противоречие с чл. 440, ал. 1 ГПК.
Насрещната страна Д., представлявана по чл. 31, ал. 1 ГПК от министъра на финансите, чрез юрисконсулт Н. М. от М. на финансите, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията – юрисконсултско възнаграждение.
[фирма], Велико Т. не е изразило становище по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Обединена българска банка е предявила иск по реда на чл.440, л.1 ГПК срещу Държавата за приемане на установено в отношенията им, че сумата от 5 874,38 лв., постъпила на 16.10.2012 год. по изпълнително дело. № 2/2011 год. по описа ДСИ при Великотърновския районен съд, не принадлежи на длъжника в изпълнението [фирма], Велико Т..
Първостепенният съд е уважил иска, а въззивната инстанция е обезсилила решението на районния съд и е прекратила производството по делото като приела, че искът е недопустим.
За да постанови този резултат, съдът установил, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 19.10.2011 год. било образувано изпълнително дело № 1128/2011 год. при ЧСИ С. К. с район на действие Великотърновски окръжен съд, със страни: взискател „О.”, АД – София и длъжник по изпълнението [фирма], Велико Т.. Принудителното изпълнение било насрочено към собствен на длъжника недвижим имот, върху който, за обезпечаване на вземането по договор за бизнес-ипотечен кредит от 17.06.2008 год., била учредена договорна ипотека, в полза на „О.”.С постановление за възлагане от 09.07.2012 год., влязло в сила, недвижимият имот бил възложен в собственост на купувача Г., за сумата от 88 100 лв. С постановление от 02.10.2012 год. частният съдебен изпълнител извършил разпределение на постъпилите суми от проданта. Съгласно това разпределение, взискателят [фирма] е следвало да получи сумата от 84 368,11 лв., която сума била преведена от ЧСИ погрешка по сметката на длъжника [фирма], Велико Т. в [фирма]. При държавен съдебен изпълнител Д. от Районен съд – Велико Търново било образувано изп.д. № 2/2011 год. със страни: взискатели Й. Й. В. и държавата и длъжник по изпълнението [фирма]. С постановление от 05.01.2011 год. на държавния съдебен изпълнител бил наложен запор върху банковите сметки на търговското дружество – длъжник в [фирма], като сумата от 5 874,38 лв. била преведена от банката по сметката на Районен съд – Велико Търново. С постановление от 02.01.2013 год. държавният съдебен изпълнител извършил разпределение на така постъпилата сума по изпълнително дело № 2/2011 год.
Въззивният съд приел, че искът, по който било образувано делото е недопустим по следните съображения: Хипотезата на чл.440,ал.1 от ГПК изисква изпълнителното производство да е започнало, изпълнението да е насочено към имущество и изпълнителното производство все още да не е приключило, При предявяване на иска от О. са били налице само първите две условия, не и последното – изпълнителното производство по изпълнително дело № 2/2011 г. на държавния съдебен изпълнител относно сумата 5 874,38 лв. било приключило и ищецът нямал правната възможност да получи целената по реда на чл. 440, ал. 1 ГПК защита, т.к. изпълнението върху спорното имущество вече било реализирано. Това можело да стане само, ако банката – ищец, която се явявала и третото задължено лице, не била предала дължимата сума на частния съдебния изпълнител.
В изложението към касационната жалба е поставен въпросът: „Приключилото принудително изпълнение относно вземането/имуществото обосновава ли липса на правен интерес за ищеца по предявен от него иск по чл. 440 ГПК по отношение същото това вземане/имущество, при положение, че същият не е бил страна в приключилото изпълнително дело, както и поради това, че същият няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 435 ГПК, поради което не е и активно легитимиран да обжалва действията на съдебния изпълнител.”
Поддържа се противоречие с решение № 61/24.02.2012 г. на Върховния касационен съд ІІІ г.о., постановено по гр.д. № 671/2001 г., като според касатора принципната постановка в това разрешение е, че правният интерес у ищеца по иска с правно осн. чл. 440 ГПК се обосновава не от стадия на изпълнителното производство, а само от наличие на право у трето лице, което да е накърнено от страна на съдебния изпълнител.
Въпросът, така, както е поставен от касатора не е точно съобразен със съображенията на въззивната инстанция – в обжалваното решение, както и трайно, непротиворечиво в съдебната практика е прието, че липсва правен интерес от иск, чийто резултат няма как да се отрази върху правната сфера на ищца; няма да му осигури целената правна защита. В случая, въззивната инстанция е разяснила, че каквото и да бъде решението по иска, предявен от [фирма], включително и при уважаването му, това няма да се отрази върху правната й сфера, по целения от нея начин. С иска по чл. 440, ал. 1 ГПК се цели спорното имущество да се запази, да не послужи за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителното дело. В този смисъл, след като спорната парична сума е вече предадена на взискателя по изпълнителното дело и изпълнението спрямо това вземане е прекратено, няма как по реда на чл. 440 ГПК да бъдат удовлетворени правата на банката, претендираща, че същата парична сума принадлежи на нея, а не длъжника.
В решението на Върховния касационен съд, постановено по чл. 290 ГПК не е прието, нещо друго относно правният интерес от искова защита, съответно, че иск по чл. 440 ГПК е допустим, въпреки, че с уважаването му няма как да се постигне защита на накърненото имуществено право на ищеца. Напротив, именно с оглед възможността да се осуети публичната продан, т.е. преди прекратяване на изпълнителното производство, съдът по гр.д. № 671/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. е признал наличие на правен интерес от иска по чл. 440 ГПК за носителя на облигационното право на държане на жилищен имот, произтичащо от бракоразводно съдебно решение по чл. 56 СК, съответно чл. 107 СК от 1986 г., отм., когато този имот е възбранен в изпълнителния процес.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 467,79 лв. юрисконсултско възнаграждение за инстанцията.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 604/25.02.2014 г. на Великотърновския окръжен съд постановено по гр.д. № 1269/2013 г.
ОСЪЖДА О…, АД София да заплати на Д., представлявана чрез министъра на финансите сумата в размер на 467,79 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: