О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1414
С., 08.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
В. ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 610 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Великотърновският апелативен съд с решение № 251/11.12.2010 г., като е потвърдил решението на Габровския окръжен съд е приел на осн. чл. 135, ал. 2 ЗЗД по отношение на Д. И. А. и Ц. Н. А. недействителност на договор по нот.акт № 126/2008 г., с който И. Е. Е. е дарил свой недвижим имот на родителите си Ц. М. Е. и Е. Ц. Е..
Подадени са две касационни жалби срещу въззивното решение – от ответника Е. Е. чрез адв. Светла В. В. от АК – Велико Т., с вх. № 148/12.01.2011 г. и от ответника И. Е. чрез адв. Д. К. с вх. № 523/03.02.2011 г.
Ц. М. Е. е техен необходим другар.
Насрещните страни Д. И. А. и Ц. Н. А. са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не съществуват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбите и молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Ответниците по иска са необходими другари и неправилно въззивният съд е разменял между тях касационните им жалби. Постъпилите отговори не са по чл. 287, ал. 1 ГПК. И по двете касационни жалби насрещни страни, съответно с право на отговор са само ищците Д. и Ц. А..
Необжалвалият ответник Ц. Е. може само да се присъедини, ако желае към касационните жалби на някой от другарите си, но няма положението на насрещна страна по тях.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Габровски окръжен съд е уважил иск по чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
По делото е установено, че синът на ищците Д. и Ц. А. – И. Д. А. е умишлено умъртвен от ответника И. Е. на 09.05.2007 г. На 20.05.2008 г. той дарява свой недвижим имот на родителите си Ц. и Е. Е..
Съдът е приел, че деликвентът е бил наясно към датата на разпоредителната сделка, че с нея намалява имуществото си и с това намалява възможностите за получаване на паричното обезщетение от увредените от деянието му – родителите на убитото момче.
Надарените също са имали съзнание за тези обстоятелства, а и спрямо тях важи презумпцията за знание за увреждащото действие на сделката – чл. 135, ал. 2 ЗЗД.
Поставеният и в двете касационни жалби въпрос спрямо кого следва да се обяви за недействителна сделката в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД и в частност не е ли такава тя и спрямо приобретателите, е разрешен от въззивния съд съобразно трайно установената многобройна и непротиворечива дългогодишна съдебна практика и правната теория. Прехвърлителната сделка е недействителна само спрямо кредитора. Целта е да се охранят интересите именно на кредитора и само с оглед неговото вземане и за него прехвърленото имущество остава в патримониума на длъжника. Между длъжника и приобретателите по сделката, както и за трети лица, тя е валидна и поражда съответните права, задължения и отговорности.
Ясно е, че поставеният въпрос не се нуждае от разглеждане с оглед точното тълкуване на закона и развитие на правото. Няма основания и за промяна на установената практика поради промяна на обществено-икономическите условия.
Въпросът, поставен в жалбата на И. Е.: може ли да се уважи иск по чл. 135 ЗЗД, когато ищецът е кредитор по обезщетение от деликт, след като увреждащата сделка е извършена преди предявяване на иска по чл. 45 ЗЗД, е значим с оглед постановения резултат, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното от касатора Р-1603-1998-ІV ГО. В него касационната инстанция се е произнесла за случай, когато във висящо наказателно дело е извършено разпореждане с имот от подсъдимия и при вече предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В същото решение не е прието, че само в тази хипотеза ищецът има качеството на кредитор и само тогава прехвърлителят е длъжник и знае, че със сделката уврежда интересите на кредитора си. Съдебният акт разглежда само една от възможностите, при която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, но не ги изчерпва, нито отрича други хипотези..
В същото време, ясно е и съществува многобройна практика, включително и задължителна по чл. 290 ГПК, че от момента на деликта увреденият има вземане срещу деликвента за причинените му имуществени и неимуществени вреди, т.е., от този момент той има качеството кредитор, а деликвента – качеството на длъжник. Всяко последващо разпореждане с имуществото, с което изпълнението на вземането се затруднява или става невъзможно, е при знанието на длъжника, че по този начин се увреждат интересите на кредитора. Приобретателят по безвъзмедна сделка в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД до доказване на противното се предполага, че знае за увреждащото намерение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторите нямат право на съдебноделоводни разноски, а ответниците не са представили доказателства, че са сторили такива в инстанцията, поради което искането им по чл. 78 ГПК е неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 251/11.12.2010 г., постановено от Великотърновският апелативен съд по гр.д. № 510/2010 г.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: