О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
София, 03.08. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 397 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Г. против разпореждане на Софийски апелативен съд от 22.03.2011 г., с което е върната негова частна жалба вх. № 12429/14.02.2011 г.
Насрещната страна не е отговорила в срок.
Съставът на Върховния касационен съд, намира че частната жалба е допустима – подадена е в срок от легитимно лице и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С. Н. Г. е подал молба за отмяна на определение № 165/02.03.2007 г. по гр.д. № 1262/2005 г. на ВКС, ІІ ГО. Тя е оставена без движение от администриращия Софийски градски съд и поради неотстраняване на нередовностите, е върната.
Подадена е частна жалба срещу разпореждането за връщане. Състав на Софийски апелативен съд е потвърдил атакувания съдебен акт. С определение № 762/10.05.2010 г. по ч.гр.д. № 742/2010 г. е приел, че дължимата държавна такса за молбата за отмяна е 1 243,38 лв. и изисканата от Г. такса не е в по-висок размер. Уведомен е надлежно да я внесе и представи доказателства за това, което той не е сторил в срок.
На 14.02.2011 г. страната е подала частна жалба срещу въззивното определение. Тя е върната обратно като просрочена.
Разпореждането е правилно.
Страната е уведомена за определение № 762/10.05.2010 г. по ч.гр.д. № 742/2010 г. по телефона от съдебния деловодител още през месец юли 2010 г. /страната заявила, че е извън София и въпреки последвалите няколко разговора със съдебния служител да посочи адвокат или изпрати пълномощник да получи лично съобщението и препис от определението, не го е сторил/. На 13.12.2010 г. в 15.00 ч. съдебният деловодител отново е разговарял със страната, като е отразено, че изрично го е уведомил за съдебния акт.
Уведомяване по телефон е възможен способ за връчване на съобщения и призовки. За редовността на уведомяването е без значение дали сама страната е посочила телефона си на съда – няма спор, че Г. е абонат на набраните от деловодителя номера на стационарен и мобилен телефон.
Твърдението, че е пребивавал на посочения от него адрес в София и не е бил в провинцията, също е без значение, защото законодателят не е ограничил, нито формално изброил случаите, при които е допустимо призоваване по телефон. От друга страна, съдебният служител е възпроизвел онова, което самата страна му е съобщила по телефона.
В ГПК не е предвидено задължение на съда да уведомява страните, щом изтече даден срок, в който са могли да упражнят свое право или да извършат дадено процесуално действие. Това става само, ако страната извърши действие след срока. Когато, както е в случая, се подаде жалба, съдът е длъжен да провери дали тя е подадена в преклузивния срок и ако не е, няма друга възможност освен да я върне. Продължителността от време между изтичането на срока и връщането на жалбата зависи от това с какво закъснение ще бъде подадена тя от страната и няма никакво отношение към правилността на разпореждането за връщане.
В заключение, частната жалба е неоснователна.
МОТИВИРАН от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 22.03.2011 г., с което е върната частна жалба вх. № 12429/14.02.2011 г., подадена от С. Н. Г. против определение № 762/10.05.2010 г. постановено по ч.гр.д. № 742/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: