О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 08.10. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч.гр. дело № 526 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Е. Й. Й. чрез адв. А. К. В. от АК – М. срещу определение на Окръжен съд – М. от 19.01.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 18/2010 г.
С него е потвърдено определение на Районен съд – Б. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя приложение с основания според условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационното О..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане до касационно О. на въззивното определение.
Първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба на Е. Й., тъй като е намерил, че тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК.
С определение от 30.12.2009 г. исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, а образуваното по нея производство е прекратено. Прието, е че ищецът не е изпълнил точно съдебните указания в дадения му срок.
Този съдебен акт е потвърден от въззивния Монтански окръжен съд.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът не е посочил при решаването на кои правни въпроси въззивният съд е достигнал до постановения резултат, съответно липсва и обосновка, че даденото разрешение противоречи на задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд или е разрешаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Проверката за правилност на въззивното определение в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК съдът извършва едва след като допусне касационното О., поради наличие на основанията по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, според обосновката на жалбоподателя.
В случая Е. Й. не е изложил съображения, които да послужат като основание за разглеждане на касационните оплаквания.
В заключение, въззивното определение не следва да се допуска до касационно О..
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО О. определение на Окръжен съд – М. от 19.01.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 18/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на О..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: