Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
638_10_opr_chj_ne_dop.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 30.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 638 /2010 г.:
Производство по чл.274,ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. С. Ш. срещу определение от 05.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., по ч.гр.д. № 1082 /2010 г., с което е потвърдено определение от 29.04.2010 г. по ч. гр.д. № 6878 /2009 г. на Бургаския районен съд, с което е обезсилена издадената в това производство заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и е прекратено производството поради това, че след подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК и след като на заявителя са съобщени указания на съда, той не е представил доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си в определения от закона срок.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и че са налице основания за допускане до касационно О. – сочи като въпрос по чл.280,ал.1 ГПК твърдението, че постановеното обезсилване на заповед въз основа на документ по чл.417 ГПК, по отношение на която изпълнителното производство не е спряно, поради непредявяване на иск, е незаконосъобразно и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Твърди, че такъв е и въпросът, че по отношение на заповедите по чл.417,ал.1,т.1-8 ГПК необосновано възражение по чл.414 ГПК няма действието по чл.415 ГПК и заявителят няма задължение да предявява иск, за установяване на вземането си, а съдът няма право да обезсилва заповедта. Твърди, че и този въпрос е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като по него липсва задължителна практика на ВКС.
Ответникът в това производство – длъжникът, срещу който е била издадена заповедта, не изразява становище.
Настоящият състав намира, че твърдението на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение, не е предпоставка за допускане на частната жалба до касационно О., а за нейното разглеждане по същество, ако бъде допусната до такова, и за нейната основателност.
В твърдението не се извежда отделен правен въпрос, който по смисъла на чл.280,ал.1 и чл.274,ал.3 ГПК, може да представлява основание за допускане, ако по отношение на него е налице и една от предпоставките на точки 1,2 или 3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че въпросът, дали срещу издадените заповеди по чл.417,ал.1,т.1-8 ГПК възраженията по чл.414 ГПК следва да са обосновани, също не представлява основание за допускане до касационно О. по чл.280,ал.1 ГПК, защото този въпрос не е обуславящ изхода на производството. Р. на чл.414 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, във второто второ изречение на нейната алинея първа изрично е написано, че обосноваване на възражението не се изисква. В съдържанието на нормата на чл.415 ГПК също няма неяснота и тя не се нуждае от тълкуване. Предложението, което всъщност съдържа този въпрос, не е основано на съдържанието на посочените разпоредби. Само за пълнота следва да се отбележи, че всъщност възражението е обосновано – длъжникът е написал във възражението си (л.9), че приложеният към заявлението договор за паричен заем не е подписан от него и не е автентичен.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО О. определение от 05.07.2010 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., по ч.гр.д. № 1082 /2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.