Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
711_10_opr_chj.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 05.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
ч. гр.дело N 711 /2010 г.:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. Р. срещу определение от 01.10.2010 г. по гр.д. № 488 /2010 г. на В. апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение от 23.07.2010 г. по гр.д. № 97 /2010 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на Д. Р. срещу действия на частен съдебен изпълнител (нататък ЧСИ) – връчване на покани за доброволно изпълнение и за спиране на производството.
Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, т.к. съдът не е приложил разпоредбата на чл.213 ГПК предвид наличието на друго изпълнително дело и е насочил изпълнението срещу негово движимо и недвижимо имущество, което е нескеквестируемо и е налице чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Другата страна в това производство – „Техноинженеринггруп” АД оспорва допустимостта и основателността на частната жалба, т.к. пред двете инстанции жалбоподателят е твърдял единствено и само, че не е доволен от поканата за доброволно изпълнение.
Настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение, апелативният съд е приел, че съгласно чл.435,ал.2 ГПК длъжникът има право да обжалва само изрично посочени действия на съдебния изпълнител, между които не е поканата за доброволно изпълнение и че с оглед недопустимостта на жалбата, няма и основания за спиране на изпълнителното производство в предвидените от чл.432 ГПК случаи.
Приетото е в съответствие и с трайната съдебна практика за това, че поканата за доброволно изпълнение не представлява изпълнително действие по смисъла на действащия и отменения процесуалния закон, а действие по подготовка на изпълнителни действия.
По основанията за допускане на обжалване :
Въпреки дадените му указания, частният жалбоподател не е извел въпроси, които да представляват основание по чл.280,ал.1 ГПК. Дори и да се приеме обратното – че по реда на уточняване и конкретизиране може да се изведе въпрос за това, дали ЧСИ може да извършва изпълнение върху несеквестируемо имущество, то такъв въпрос не е обусловил, нито е трябвало да обуслови обжалваното определение.
Този въпрос и не осъществява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК (отм.), защото нормата на чл.435,ал.2 ГПК (отм.) не е непълна, неясна или противоречива, а това не се и твърди, както не се и твърди, че по приложението и е създадена съдебна практика поради неточно тълкуване, нито се изтъкват настъпили в законодателството или обществени условия, които да налагат осъвременяването и.
Ответникът претендира разноски, представил е договор и фактура за уговорено възнаграждение в размер на 720 лева (с ДДС) и платежно нареждане за 1,080 лева, в което не е посочено основанието за плащане, поради което настоящият състав намира, че не е доказано, че е направил разноски за това производство и такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение от 01.10.2010 г. по гр.д. № 488 /2010 г. на В. апелативен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.