Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
936_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
София, 24.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 936 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. К. С. срещу въззивно решение от 12.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 1181 /2009 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., в частта, с която е оставено в сила решение от 23.10.2009 г. по гр.д. № 468 /2007 г. на Старозагорски окръжен съд, г.о., с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Казанлъшкия районен съд с правно основание чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение в хода на съдебно наказателно производство, изменена от по-горен съд в подписка. Отхвърлените искове са за неимуществени вреди – за разликата от 300 лева до 8,000 лева, за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово. възнаграждение за периода от 04.04.2007 г. до 13.05.2008 г. в размер на 8,990 лева, пропуснати осигурителни вноски за същия период в размер на 3,049 лева, направени разходи за лекарства в размер на 163.82 лева и разходи за потребителски такси в размер на 45.20 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като извежда следните въпроси: за заплащане на обезщетения за вреди, настъпили от незаконно задържане по ЗОДОВ, за който твърди, че е решаван противоречиво от съда и от ЕСПЧ и за него са налице предпоставките на чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК; за установяване на материалното право на наличие на всички елементи от фактическия състав на търсената отговорност по ЗОДОВ. Жалбоподателят твърди също, че постановените от двете инстанции решения са противоречиви, както и че въззивното решение противоречи на посочени решения на СГС, С. и Б. АС без д сочи по кой въпрос, твърди също, не е взета предвид трайната практика на ЕСПЧ за защита правата на граждани за незаконно задържане под стража, отразена в посочени решения.
Ответникът Казанлъшки районен съд не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима в частта по исковете с обжалваем интерес (с цена) във въззивното производство над 1,000 лева и е недопустима в частта по исковете с обжалваем интерес под 1,000 лева, в която следва да бъде оставена без разглеждане.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че исковете са недоказани.
Настоящият състав намира, че посочването от жалбоподателя на предмета на спора (заплащане на обезщетения за вреди, настъпили от незаконно задържане по ЗОДОВ, установяване на материалното право на наличие на всички елементи от фактическия състав на търсената отговорност по ЗОДОВ) не представлява отделен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК, който може да бъде основание за допускане до касационно обжалване. Като критерий за допускане на касационно обжалване законодателят не е използвал предмета на спора.
Поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За пълнота следва да се отбележи и че в мотивите към т.2 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси (макар в случая да се обжалва тази част от решението, с което е оставено в сила първоинстанционното)..
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО касационната жалба на З. К. С. срещу въззивно решение от 12.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 1181 /2009 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., в частта, с която съдът е оставил в сила решение, с което са отхвърлени искове с цена под 1,000 лева.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 12.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 1181 /2009 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., в частта, с която съдът е оставил в сила решение, с което са отхвърлени искове с цена над 1,000 лева.
В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, в останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.