О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С., 28.02. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 960 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Г. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Калинови – К. К.”, [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу въззивно решение № 221/29.04..2011 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 125/2011 г. в частта по исковете с правно осн. чл.344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 215 и чл. 242 КТ.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна К. Е. Д. чрез адв. Б. В. Ж. от АК – Р. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по чл. 215 и 242 КТ е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК. Изложил е съображения, че в останалата част жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, но въззивното решение в частта по иска с правно основание чл. 215 КТ е окончателно и изключено от касационен контрол.
К. Е. Д. е предявил срещу К. Г. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Калинови – К. К.”, [населено място] иск за отмяна на дисциплинарно уволнение и за присъждане на следните суми: 6350 лв. – неплатени трудови възнаграждения, 4686,93 лв. дължими командировъчни пари, 562 лв. – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, 340,90 лв. – обезщетение по чл. 226, ал. 3 КТ.
Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, изцяло по чл. 215 КТ /неплатени командировъчни/ и частично другите претенции, включително по чл. 242 КТ за сумата от 4657 лв.
Въззивна жалба е подадена от работодателя – ответник срещу решението на районния съд в частта, с която предявените искове са уважени.
С въззивното решение, като е отменено частично това на първата инстанция, е отхвърлена изцяло претенцията по чл. 226 КТ и е потвърден първостепенния съдебен акт в останалите му части.
Касационната жалба е от едноличния търговец – ответник и е само срещу въззивното решение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 215 и по чл. 242 КТ.
Искът по чл. 242 КТ е под 5 000 лв., поради което въззивното решение, постановено по него не подлежи на касационно обжалване. В тази част касационната жалба следва да се върне, а образуваното по нея производство – прекратено.
Въззивната жалба относно иска по чл. 215 КТ е била само за присъдената в полза на ищеца сума от 4657 лв., но цената на иска е 6350 лв. В редакцията след изм. ДВ бр. 100/2000 г. на чл. 280, ал. 2 ГПК законодателят е въвел като критерий за допустимост на касационно обжалване цена на иска, а не обжалваем интерес, поради което в тази част касационната жалба е допустима.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
К. Д. е работил по трудов договор с едноличния търговец на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 тона”, считано от 22.10.2008 г. От 01.01.2009 г. основното месечно възнаграждение е изменено на 350 лв., а от 01.01.2010 г. – на 375 лв. Работникът е приключил последния си курс на 04.07.2010 г. На 07.07.2010 г. Д. се явил на работа, но отказал да тръгне на път, тъй като работодателят му дължал заплати и командировъчни за минали периоди. Заявил устно претенцията си, а по-късно на същия ден написал уведомление по чл. 327, т. 2 КТ и го изпратил на работодателя. На следващия ден – 08.07.2010 г. едноличният търговец го уволнил дисциплинарно поради неявяване на работа в три последователни дни – 5, 6 и 7 юли 2010 г.
Първоинстанционният съд приел, че заповедта е незаконосъобразна. На 05. и 06.07.2010 г. е работникът бил в законоустановена почивка, а и към датата на уволнението, договорът е прекратен при условията на чл. 327, т. 2 КТ. Работникът е бил в правото си да прекрати едностранно договора, защото работодателят му дължи трудови възнаграждения за октомври, ноември и декември 2008, за цялата 2009 г. и за януари, април, май и юни 2010 г. – общо в размер на 4657 лв.
Във въззивната жалба оплакванията са, че по делото няма безспорни доказателства, установяващи, че в процесния период ищецът е бил в задгранични командировки и има право да получи командировъчни пари; решението /по този иск/ е изградено на базата на представените копия от тахошайби, които са изготвени от работника, без представяне на оригинали; експертизата се позовава на пътни листи, но такива не са представени по делото; за периода 10.05. – 10.06.2010 г. експертизата е дала заключение, че Д. бил в командировка, докато при почистване на камиона му било намерено удостоверение, в която той декларира, че за същото време не е извършвал транспортна дейност.
Относно решението по чл. 244, ал. 1, т. 1 КТ във въззивната жалба само е посочено, че решението е неправилно.
Доводи във връзка с първоинстаницонното решение по чл. 215 КТ няма.
Въззивнят съд е приел, че работодателят дължи трудово възнаграждение в общ размер 4657,51 лева, поради което работникът е разполагал с правата по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна – тя е връчена на 22.07.2010 г. по пощата, когато трудовото правоотношение е вече било прекратено едностранно от работника.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Повдигнат е въпроса за начина на доказване изплащането на трудовите възнаграждения при платени осигуровки за възнагражденията и признание на работника на това обстоятелство.
Ясно е как се доказва плащане на трудово възнаграждение. В съдебната практика няма колебания, а и с решение № 141/2010 г. по гр.д. № 2715/2008 на ВКС ІV ГО по реда на чл. 290 ГПК е изяснено, че получаването на трудово възнаграждения от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка.
Няма противоречие с това решение, тъй като в случая няма подписи на К. Д. по ведомост за получено трудово възнаграждение, нито има някакви писмени данни, които могат да се приравнят на разписка по смисъла, вложен от законодателя.
В цитираното решение по чл. 290 ГПК съдът е приел, че разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от работодателя, носещите личния подпис на работника следва да се ценят като разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 КТ.
Ясно е, че плащането на осигуровки, не съдържа изявление на работника, нито по някакъв начин може да се приравни на разписка, удостоверяваща от него получаване на трудови възнаграждения.
Свързването на правния въпрос с признание от работника, че е получавал заплатата си, е неоснователно. Подобно произнасяне от въззивния съд няма, а следва да се посочи и, че липсва съдебно признание на подобни факти от страна на К. Д..
Въпросите, свързани с иска по чл. 215 КТ са неотносими, защото в тази част въззивното решене е влязло в сила. Такива се явяват и приложените съдебни актове, в които съдилищата са се произнасяли по различни аспекти на командироването.
В заключение, не следва да с допуска касационното обжалване на въззивното решение, постановено по исковете с правно основание чл. 242 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА на осн. чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационна жалба, подадена от К. Г. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Калинови – К. К.”, [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу въззивно решение № 221/29.04..2011 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 125/2011 г. в частта по иска с правно осн. чл. 215 КТ.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 221/29.04..2011 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 125/2011 г. в частта по иска с правно осн. чл. 242 и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В ОСТАНАЛАТА част въззивното решение е влязло в сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: