О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
София, 08.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 155 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предв0ид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Ж. срещу въззивно решение от 17.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 833 /2010 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 14.07.2010 г. по гр.д. № 303 / 2010 г. на Добричкия районен съд, с което са уважени искове по чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ на жалбоподателя срещу Б. Д. ЕАД и вместо това исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Б. Д. ЕАД оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен, а и с цена над 1,000 лева (жалбата е подадена на 15.12.2010 г. и производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) .
Ищецът е дисциплинарно уволнен кредитен инспектор за допуснати от него тежки нарушения на трудовата дисциплина – приемане и регистрация на искане за кредит в нарушение на установените правила на банката, при което въз основа на използвани неистински документи – неистинска лична карта и неистинско удостоверение за доход на бланка, различна от установената, от лице с неустановена самоличност, от банката е изтеглен кредит за текущо потребление в размер на 25,000 лева, който не е обслужван.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички доказателства и на всички предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание.
Жалбоподателят извежда следните материалноправни въпроси, за които твърди, че са обуславящи и са разрешени в противоречие с установената практика :
1) дали работодателят. е длъжен да иска обяснения за всички нарушения, за които налага дисциплинарно наказание – не е питано защо е приел удостоверение за доход на бланка, различна от утвърдената – жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с трайно установената практика на съдилищата (не сочи конкретни решения);
Въпросът е обуславящ, но е разрешен обратно на твърденията на жалбоподателя, установено е, че работодателят му е поискал обяснения (л.33,т.3) и затова дали е установил откъде клиентът се е снабдил с бланка за удостоверяване на доход, щом се е явил пред него с вече попълнена такава;
2) дали приетите две нарушения могат да обосноват системност по чл.190,ал.1,т.3 КТ;
Въпросът не е обуславящ, доколкото въззивният съд е установил осъществяването на отразените в заповедта дисциплинарни нарушения и решаващият му извод се основава на това, че са установени две тежки виновни нарушения, (тежки, т.к. с тях е причинена имуществена вреда на банката в размер на 25,000 лева), които обуславят налагането на дисциплинарното наказание уволнение като санкция, адекватна на тежестта на нарушенията (стр.9, най-долу);
3) дали изводът, че ищецът е (допуснал нарушение, като е) приел неистински документ е правилен, при условие, че работодателят. не му е представил технически средства за извършване на специализирана проверка. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 2235 / 16.01.2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС, с което е прието, че за да бъде осъществен състав на злоупотреба с доверието на работодателя по чл.187,т.8 КТ, е необходим умисъл, а ищецът не е съзнавал, че документите са с невярно съдържание;
Въпросът за установяване с технически средства, че приетият документ е неистински, не е обуславящ. Обуславящ е въпросът дали кредитният инспектор е имал право да приеме удостоверение за доход, което не е изготвено върху специално изготвена и установена от банката форма на бланка за това (F – 030 -02), правило, което е трябвало да знае, и дали с това е нарушил виновно и тежко вътрешнобанковите правила при проучване на клиента и предпоставките за отпускане на кредит, с което е допринесъл за повишаването на оперативния и операционен риск на банката, при което са нанесени значителни имуществени и неимуществени вреди на неговия работодател.
Въззивният съд е приел, че ищецът, като кредитен инспектор, е нарушил свое задължение, установено с вътрешните правила на банката, че това нарушение е извършено виновно, т.к. в задълженията му на кредитен инспектор се е включвало да знае вътрешните правила на банката и да установи, че кредитоискател му представя попълнено удостоверение за доход върху неодобрена от банката бланка (стр.8 най-долу). Ищецът е допуснал това нарушение заедно с друго, за което е наказан – регистрирал е искането за кредит без наличие на писмо от страна на работодателя на клиента за превод на работната заплата на кредитоискателя, и така е осуетена възможността да се установи неистинността на представения документ и да се гарантира обезпечение на отпуснатия кредит (съгласието е замислено като залог върху трудовото възнаграждение), обезпечението не е изпълнило предназначението си да гарантира вземането на банката и тя е претърпяла вреда, като е отпуснала кредит, който не е обслужван. Нарушението е по чл.187,т.3 и т.7 КТ. Т.е. въззивният съд е приел, че това е само едно от нарушенията на кредитния инспектор, което съвкупно с другите, за които ищецът е наказан, е довело до отпускането на кредита в нарушение на правилата на банката и до претърпените от нея вреди.
Видно от изложеното, случаят е различен от разглеждания в Решение № 2235 / 2007 г. и въззивният съд не е допуснал противоречие с възприетото в това решение разрешение на въпроса за незнанието, че документ е неистински (за недоказан умисъл за злоупотреба с доверие).
Жалбоподателят е извел и процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е обуславящ и е разрешен в противоречие с установената практика:
4) какъв е предметният обхват на въззивната жалба и какви са правомощията на въззивната инстанция при депозиране на бланкетна такава. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с посочени определения на ВКС.
Въпросът не е обуславящ, доколкото в жалбата се твърди, че решението е неправилно, че ищецът е извършил посочени тежки дисциплинарни нарушения, за които му е наложено дисциплинарното наказание, че всички предпоставки за упражняване на правото за налагане на дисциплинарно наказание са налице, както и че процедурата за това е спазена, а изводите на първоинстанционния съд за обратното са неправилни, с което е въведен предметът на спора, по който се е произнесъл въззивният съд.
За пълнота следва а се отбележи, че определенията на ВКС не са между актовете, визирани в чл.280,ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, т.3, противоречията с които обосновават наличието на предпоставки за допускане на въззивно решение до касационно обжалване.
Следователно не са осъществени наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 17.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 833 /2010 г. на Добричкия окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.