Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
541_11_opr288_zodov.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1559
С., 13.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 541 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М. – Х. срещу решение от 02.11.2010 г. по въззивно гр.д. № 263 /2010 г. на Софийски апелативен съд, г.о., с което е оставено в сила решение № 5209 /24.11.2009 г. по гр.д. № 2037 /2005 г., с което е отхвърлен исковете на жалбоподателя Е. Г. М. – Х. срещу С. община по чл.1,ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 126,000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, представляващо разликата в пазарната цена на фамилна къща през 2002 г. и 2005 г., по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 57,030.58 лева за периода от 04.02.2002 г. до 25.07.2005 г., по чл.1,ал.1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 5,000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху главните искове и жалбоподатеят е осъдена заплати 80 лева и 10 лева държавна такса.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Ответникът по жалбата С. община не изразява становище.
Прокуратурата не изразява становище.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство не е под 5,000 лева.
Производството пред двете инстанции по същество е по ГПК от 1952 г. (отм.)
Ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди да посочен период от време, които е претърпяла от незаконосъобразно бездействие на държавни органи – по нейни (на ищеца) молби с искане за осъществяване на процедурата по ЧИЗРП (да урегулират нейно дворно място, за да може да строи), имало бездействие за посочен период от време, а след това била издадена незаконосъобразна заповед, която е прогласена за нищожна с последваща заповед, както и със съдебно решение по административно дело и едва с по-късна заповед е одобрено изменение на плана за застрояване – отреден е УПИ.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил незаконосъобразното бездействие и актове, но е приел, че тъй като сградата не е построена, няма вреда, такава би могла да се претърпи, ако са изразходвани парични средства и те са на по-висока стойност (сграда не е построена и до момента на извършване на СТЕ по делото, години по-късно от процесния период). Първият иск е отхвърлен поради липса на вреда, а искът за изтекли лихви – като обусловен от него. По отношение на иска за неимуществени вреди: съдът е приел за установени отрицателните преживявания, но че не е установено, че вредата е в резултат на незаконосъобразно бездействие и актове, доколкото с последваща заповед от 10.05.2004 г., която представлява законосъобразно издаден административен акт, е одобрено изменение на плана за застрояване и от тогава и до 25.07.2005 г. сграда не е строена, както и в периодите през 2001 г. и 2002 г. и не е доказано, че в случай на издаване на законосъобразно заповед в първия посочен от ищцата срок (до 31.12.2001 г.) тя би построила в имота твърдяната сграда – че би разполагала с необходимите парични средства, би одобрила съответните книжа и би финансирала фактическото построяване на сградата в твърдяния вид, етажност, обем. Така съдът е формирал извод, че неимуществените вреди са в причинна връзка с незаконосъобразните действия и бездействия.
Жалбоподателят извежда следните въпроси:
Материалноправен, свързан с твърдението за неправилност на извода на съда, че ищецът не е претърпяла вреди : дали самото оскъпяване на строителството, поради продължаването на незаконосъобразните бездействия и действия на ответника, който препятства възможността на ищцата да строи, не представлява вреда.
Въпросът е обуславящ, но въззивният съд го е разрешил в съответствие с установената практика по приложението на деликтните законови състави (предвиждащи обезщетения за непозволено увреждане, каквито са тези по чл.45 и сл. ЗЗД, включително и тези по ЗОДОВ), че претърпяване на имуществена вреда представлява намаляване на имуществото и доколкото не се твърди намаляване на имуществото на ищеца, вреда няма. Поради това и тъй като жалбоподателят не твърди и не е обосновала съществуването на погрешна практика, която да е създадената поради неточно тълкуване, нито е обосновала необходимост за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия и тъй като законът не е непълен, неясен, нито противоречив, за да е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Доколкото е прието, че вреда няма, не е обуславящ следващият материалноправен въпрос дали е достатъчна определяемост на размера на вредите (хипотетични), когато те произтичат от продължаващи увреждащи действия и към момента на постановяване на решението.
Процесуалноправни: Длъжен ли е съдът с оглед осигуряването на правото на защита на ищеца да спре производството по негово искане до преустановяване на незаконните действия на ответника (администрацията на С. община) с оглед предпазване от ефекта на погасителната давност.
Въпросът не е обуславящ, подобно искане не е правено и не би почивало на закона – не е между изрично и изчерпателно предвидените основания за спиране, предвидени в процесуалния закон (чл.182 ГПК от 1952 г.).
Въпросът дали въззивният съд е следвало да спре производството до произнасяне на ВАС по висящо пред него административно дело по искане да бъде прогласена незаконосъобразността на заповед за издаване на виза за проектиране, издадена след периода, за който се претендира обезщетение, е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с трайно установената практика по прилагането на чл.182,ал.1,б.”г” ГПК, според която това основание за спиране е налице само при наличие на преюдициалност, каквато в случая съдът е приел, че липсва. В посочените определения на ВКС с номера 112-601-2009-І г.о., 102-80-2010- ІІ г.о. и 103-792-2009-І т.о. и на САС с № 1039-873-2010 не е прието нещо различно, поради което не е обосновано твърдение за наличие на противоречие с практика на съдилищата – не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. за допускане на касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.11.2010. по въззивно гр.д. № 263 /2010 г. на Софийски апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.