Определение по ч. гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
394_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1383
С., 01.11. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 394 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столично военно окръжие срещу въззивно решение от 07.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 3939 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б”. възз. с-в., с което е оставено в сила (потвърдено) решение от 09.02.2009 г. по гр.д. № 20865 /2008 г. на Софийски районен съд, 53 с-в., с което са уважени искове на Р. Н. К.-Н. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Р. К.-Н. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение със същите мотиви – че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал осъществяването на фактическия състав на уволнението поради съкращаване на щата – не е доказано действително съкращаване на щата, т.к. не са представени щатни разписания, с които длъжността на ищцата да е съкратена, нито е доказано извършването на подбор – представеният протокол за това не се ползва с материална, а само с формална доказателствена сила (датата му е оспорена своевременно с възражение, не са сочени доказателства за датата на състав. му). Съгласно правилото на чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд (възприе ги е). Относно наличието на основание за уволнение на ищцата първоинстанционният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че е извършил реално съкращаване на щата по отношение на длъжността на ищцата, тъй като не е представил щатни разписания преди и след уволнението. Относно законността на подбора първоинстанционният съд е приел, че след уволнението на ищцата на длъжност като нейната е продължил да работи друг работник, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал твърдението си, че е извършил подбор между ищцата и другия работник, т.к. представеният по делото протокол за извършване на подбор е съставен след посочената в него дата 03.06.2008 г. (това е и датата на заповедта за уволнение), защото датата на съставяне е била оспорена от ищцата, а в тежест на ответника е било да докаже, че датата на съставяне е тази, вписана в него, но ответникът не е направил нищо, за да установи това обстоятелство (не е посочил, нито представил доказателства).
Жалбоподателят извежда материално-правния въпрос : дали според въззивния съд съществува или не съществува протокол за извършен подбор и какъв вид документ е той – дали е частен документ, което според жалбоподателя е неправилно или е официален свидетелстващ и дали съдът не е обезценил доказателствената, правна, юридическа стойност на документа. От този въпрос може да се уточни и въпросът чия е доказателствената тежест за установяване на оспорената от ищеца дата на съставяне на протокола на работодателя за извършен от него подбор.
Жалбоподателят не сочи коя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 ГПК точки 1-ва, 2-ра или 3-та е осъществена по отношение на разрешението на въпроса.
Настоящият състав намира, че изведеният въпрос има значение за спора, макар и да не е обусловил изхода от спора, доколкото основният и достатъчен мотив за незаконност на уволнението, е че не е доказано реално съкращаване на щата, доколкото наличието на основание се оспорва и не е доказано, това е достатъчно за основателност на иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ с или без законосъобразно извършен подбор.
Следва да се отбележи, че приетото от въззивния съд и от първоинстанционния съд, към мотивите на който въззивният съд е препратил, че протоколът на работодателя за извършване на подбор по чл.329 КТ е частен свидетелстващ документ и че при оспорване на датата от ищеца, ответникът по исковете по чл.344,ал.1 КТ носи тежестта да я докаже, е в съответствие с установената практика, тълкуването на правните норми не създава трудности, съдебната практика е обилна и трайно установена, поради което не е налице нито едно от предпоставките, визирани в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендират разноски, нито е доказала, че е направила такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 07.07.2009 г. по въззивно гр.д. № 3939 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ „б” възз. с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.