О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1568
С., 14.12. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 499 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. С. Б. срещу въззивно решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 30.11.2010 г. по гр.д. № 379/2010 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния РС – Дупница, е отхвърлил иска на Е. Б. против [фирма] по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за причинени вреди от професионално заболяване.
К. обосновава допускане на касационното обжалване с материалноправния въпрос дали съдът по иска може да установи професионалния характер на заболяването или работникът трябва да се ползва от акт, съставен от компетентните органи. Правният проблем е разгледан от въззивния съд при постановяване на атакувания резултат, но не е налице противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Р-1336-1992-IV ГО ВС е постановено при друга законодателна уредба. В случая, спорните отношения се уреждат при действието на КСО – съгласно чл. 62, ал. 3 – признаването на определено заболяване за професионална болест и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК. Липсата на такова решение изключва възможността за установяване професионалния характер на заболяването инцидентно от съда в исковия процес по чл. 200 КТ. Даденото тълкуване е възприето от Върховния касационен съд в множество решения по чл. 290 ГПК, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /срв. Разясненията по ТР 1-2009-ОСГТК ВКС/.
Другите два съдебни акта, приложени от касатора са неотносими към постановеното от въззивния съд. Р-1712-2002-III ГО ВКС разяснява, че подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, включително моралните. Р-42-2010-IV ГО ВКС постановяава, че чл. 200 КТ намира приложоение и в случаите, когато работоспособността е намаляла под 50 % в резултат на професионалното заболяване, както и, че отговорност на работодателя е обективна, независимо дали негов орган или длъжностно лице има вина за настъпване на увреждането.
В обжалвания въззивен акт съдът е достигнал до извод за неоснователност на иска поради неустановен по надлежен ред – с решение на ТЕЛК, професионален характер на заболяването, а не поради дадено противно на възприетото в двете решения на ВКС тълкуване.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 30.11.2010 г. по гр.д. № 379/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: