Определение №54 от 17.1.2011 по гр. дело №933/933 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№54
С., 17.01. 2011 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 933 по описа за 2010 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. община чрез адв. А. Д. против решение № 5478/10.12.2009 г. на Софийски градски съд, ІVв състав, постановено по гр.д. № 7812/2009 г. Иска неговата отмяна и пререшаване на спора, като се отхвърлят исковете на П. Г. П., заместена в хода на процеса по чл. 120 ГПК /отм./ от Р. Т. П. и Веска Тодорова Б..
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Р. Т. П. и Веска Тодорова Б. са отговорили, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
От контролиращата страна – прокурор от съответната прокуратура, няма постъпило становище.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение С. община е осъдена да заплати на Р. Т. П. и Веска Тодорова Б., като правоприемници в хода на процеса на П. Г. П. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са й причинени от ухапвания от безстопанствени кучета в резултат на бездействието на общината.
Установено е, че Г. е нападната на 21.01.2005 г. около 11.30 ч. в градинката срещу бл. 226 ж.к Борово от безстопанствени кучета, които разкъсали палтото й, нахапали я по ръцете, дясната предмишница, дясна гърда, съборили я на земята и в резултат на това счупила четвърти лумбален прешлен. Проведено е лечение под формата на хирургична обработка, прием на обезболяващи и употреба на препарати за мазане, както и превръзки за зарастването на раните; носен е ортопедичен корсет минимум 3 месеца до 6 месеца. Предвид възрастта на пострадалата, както и общото й здравословно състояние /инвалидност 92 % с водещо заболяване исхемична болест на сърцето/ оздравителният процес е продължил по-дълго. Присъдено е обезщетение според доказания размер на имуществени вреди и установените болки и страдания по време на инцидента и възстановяването.
Поставеният от касатора въпрос за приложимата правна квалификация, когато се претендират от общината обезщетения за вреди, причинени от безстопанствени кучета, не е от значение за развитие на правото, нито за точното приложение на закона. Както е изяснено по реда на чл. 290 ГПК от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение по гр.д. № 424/2009 г. отговорът на поставения въпрос зависи от правопораждащите юридически факти, на които се основава претенцията – противоправно действие или бездействие на длъжностно лице от самостоятелно обособена структура /юридическо лице/ или на бездействие на кмета и общинската администрация по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета /правната квалификация се дава от съда/.
От друга страна, в конкретния случай, отговорът на поставения въпрос сам по себе си няма да промени крайния резултат по спора – осъждането на общината да заплати обезщетение, защото съдът е установил елементите, както на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, така и на чл. 49 ЗЗД, като и в двата случая отговорността на ответника следва да ангажира.
Искът е предявен преди изменението на закона, определящ компетентността на административните съдилища по спорове с правно осн. чл. 1 ЗОДОВ, така че отговорът на повдигнатия въпрос няма да има значение евентуално и за валидността на съдебния акт.
Въпросите, свързани с процесуалните задължения на районния съд по събиране на доказателства, са без значение, доколкото предмет на касационна проверка е въззивното решение. Освен това, ясно е, че когато въззивната инстанция е обезсилила решение на първостепенен съд поради произнасяне по друг иск и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав, не се налага повторно събиране на вече събраните доказателства по делото. Непосредствеността в събирането на доказателствата в гражданския процес пък значи, че процесуалните действия се извършват пред съда по спора, а не, че съдебният състав по събиране на доказателствата е непременно един и същ като персонален състав с този, който постановява и акта по същество.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа още и противоречие на атакувания съдебен акт с приложени съдебни решения на други състави на Софийски градски съд. Както и сам касатора и установил, различните съдебните състави, с оглед конкретните обстоятелства в различните случаи, са приемали за недоказани исковите претенции. Липсва и изведен общ въпрос, който може да се определи като аналогичен по всички дела, но различно разрешаван при едни и същи обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 5478/10.12.2009 г. на Софийски градски съд, ІVв състав, постановено по гр.д. № 7812/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top