О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№476
С., 30.03. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1436 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. С. чрез адв. Г. Д. от АК – С. против решение № 101/01.03.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1105/2009 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни Д. В. В. и С. Ц. В. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Няма становище от Дирекция ”С. подпомагане” Б..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение са определени мерки на лични отношения на Д. и С. В. с техния внук С. Ц., изразяващи се в лични контакти, при които бабата и дядото ще могат да виждат и вземат при себе си своя внук всяка първа събота от месеца от 11.00 ч. с преспиване при тях до 09.00 ч. в неделя, когато да предават детето на неговия баща В. С. Ц.. Съдът, също така е постановил, че тези мерки не се прилагат в случаите, когато първата събота от месеца съвпада с едномесечния период от лятото, в който бащата В. Ц. ще вижда и взема при себе си детето съгласно постановения по съдебен ред режим на лични отношения между тях, както и еднократно в случаите, когато първата събота от месеца съвпада с ползването на платен годишен отпуск през лятото от майката В. П. С.. Прилагането на мерките е отсрочено за срок от 60 дни, считано от датата на влизане на решението в сила, като през посочения период е постановено да се осъществят поне три срещи между внука и Д. и С. В. в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето” към Дирекция „С. подпомагане” Б. и в отсъствието на майката В. С.. Постановено е тези срещи да се проведат в Б. през работни дни от седмицата, като определянето на конкретното място и продължителността на срещите, както и необходимостта от допълнителни срещи, се предоставят на преценката на социалния работник с оглед спецификата на случая и психическото състояние на детето.
Поставените в изложението правни проблеми не обуславят допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на която се позовава касатора.
По процесуалноправния въпрос, дали е допустимо съдът да се отклони от конкретното искане на ищеца, се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разрешението по Р-620-1993-І ГО ВС РБ и Р-612-1995-5-чл. състав ВС РБ.
Така поставен, въпросът не държи сметка за спецификата на производството по чл. 70, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./. Върховният касационен съд последователно в своите решения, включително и актове на нормативно тълкуване /постановления и тълкувателни решения/ е разяснявал, че в този случай съдът изхожда от интереса на детето, като не е обвързан от становищата и исканията на бабата и дядото, съответно на родителите му; събира и сам доказателства за всички релевантни за благополучието на детето обстоятелства.
В случая, въззивният съд се е произнесъл по предмета на спора и е съобразил конкретните обстоятелства по делото, изхождайки от интереса на детето. Съдът е съобразил обстоятелството, че детето и неговите баба и дядо живеят в различни населени места, а също и, че майката не ги допуска в дома си и препятства по всякакъв начин срещите им с детето С., което е на 5 години, но не ги познава.
Именно поради това е постановено режимът на личните отношения да се осъществява в дома на бабата и дядото в[населено място]. Съдът е съобразил още възрастта на детето и как би му се отразило честото пътуване от Б. до[населено място]; определените лични контакти на детето с бащата всяка първа и трета неделя от месеца, както и това, че той живее в едно населено място с бабата и дядото. Поради това, а и с цел да осигури достатъчно време на лични отношения с майката в почивните дни, съдът е съчетал двата режима – на бащата и бабата и дядото, като е постановил детето да преспива в дома на бабата и дядото, при които да бъде и всяка първа и трета събота от месеца и от тях бащата да го взема през първата и третата неделя от месеца и след това да го връща в дома му в Б..
Съдът, също така, като е взел предвид отношението на майката към дядото и бабата и поведението й във връзка с контактите им с детето, ниската му възраст и непознаването на бабата и дядото, е определил и един преходен период за запознаване и адаптация чрез посредничество на специалист и при избягване на стресови ситуации и фактори, които биха довели до конфликти. В. това е сторено с оглед благополучието на детето.
Приложените от касатора съдебни решения /по иск за обезщетение за неоснователно обогатяване и по иск за нищожност на съдебна спогодба/ не са и по аналогични на обсъждания случай; по никой от двата казуса съдът не се е произнасял с оглед интереса на дете.
Вторият процесуалноправен въпрос – дали въззивният съд може да влошава положението на жалбоподателя, няма отношение към постановения резултат. Както стана ясно по повод на първи въпрос, въззивният съд определя такива мерки, каквито намери за най-подходящи към датата на постановяване на решението с оглед конкретните обстоятелства и благополучието на детето. Следва да бъде изяснено и това, че искането по чл. 70, ал. 2 СК /отм./ е за определяне на лични отношения на бабата и дядото с техния внук, като нито има изискване те да се конкретизират от ищците в исковата молба, нито съдът е обвързан от тяхното предложение. Конкретните мерки се определят от съда.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане и поради основания, непосочени от касатора.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 101/01.03.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1105/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: