Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1082_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
С., 28.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1082 /2011 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Н. срещу въззивно решение от 08.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 103 /2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1282 /2010 г. на Районен съд Дупница, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу Б. пощи ЕАД, ТП [населено място], по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Б. пощи ЕАД не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
Ищецът е уволнен на основание чл.325,т.1 КТ от длъжността „експедитор поща” в ПС Д..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение с работника е прекратено законосъобразно по взаимно съгласие на страните по него на основание чл.325,т.1 КТ : че в случаите, когато предложението е направено от работника, съгласно установената съдебна практика съгласието на работодателя може да се изрази и чрез връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в 7-дневен срок от предложението, съдът е установил, че в случая предложението е направено от ищеца в писмена форма на 31.03.2010 г., а приемането е отразено в резолюция „да, с мнение да бъде одобрена (молбата), считано от 01.04.2010 г.” и в заповедта за прекратяване от 31.03.2010 г., връчена на ищеца на 01.04.2010 г. – в деня, следващ деня на неговото предложение и преди изтичането на 7-дневния срок, съдът е приел, че е без значение отказът на ищеца да подпише заповедта при връчването и, доколкото връчването е установено, т.к. след приемането на предложението от работодателя, работникът вече няма право да го оттегли.
Жалбоподателят извежда материално-правния въпрос: обусловена ли е законността на уволнението на основание чл.325,т.1 КТ от изпълнението на задължението на работодателя да даде изричен отговор в 7-дневен срок, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 923 от 22.02.1995 г. по гр.д. № 549 / 1994 г., на ІІІ г.о. на ВС. Въпросът дали работодателят е длъжен да даде отговор на предложение по чл.325,т.1 КТ в 7-дневен срок е обуславящ и видно от изложеното по-горе е разрешен от въззивния съд в съответствие с установеното в закона и трайната съдебна практика – въззивният съд е приел именно това – че заповедта е издадена от работодателя същия ден, в който е направено предложението на работника и му е връчена на следващия ден. Твърдението, че съдът е разрешил изведения въпрос в противоречие с посоченото решение на ВС е неоснователно, доколкото в него е прието, че прекратяването е в нарушение на закона, когато заповедта е издадена след изтичане на повече от 7 календарни дни, считано от деня, следващ датата на получаване на предложението.
И. от жалбоподателя въпрос : възможно ли е въззивният съд да приеме, че е налице съгласие по чл.325,т.1 КТ, щом молбата е резолирана от лице, което няма качеството работодател, за който жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с решение от 19.11.2010 г. по гр.д. № 3238 /2010 г. на РС Враца, за което няма данни дали е влязло в сила, не е обуславящ, доколкото, както беше установено, въззивният съд в съответствие с установената практика е приел, че работодателят е приел предложението и е прекратил трудовото правоотношение с издадена (и подписана) в деня на предложението заповед, връчена на работника следващия ден. За пълнота следва да се отбележи, че няма противоречие с посоченото решение, в което също е прието, че работодателят може да направи волеизявлението си за прекратяване по чл.325,т.1 КТ с подписването и връчване на заповедта на това основание.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведените в тази жалба въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът в това производство не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 08.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 103 /2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, г. о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.