Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1188_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
С., 26.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1188 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. М. – В. – лекар, регистриран като ЕТ с фирма „Д-р. И. Б. – В.” –индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – акушерство и гинекология срещу въззивно решение от 26.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 849 /2009 г. на Б. окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което жалбоподателят е осъдена да освободи и предаде на [фирма] на основание чл.233 ЗЗД фактическата власт върху два индивидуализирани кабинета и част от манипулационна зала от поликлинична сграда.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите : дали не липсват мотиви по нейния довод за забрана за едностранно прекратяване в случаите по чл.102,ал.4 ЗЛЗ в противоречие с т.19 от ТР №1 /2000 г. за въззивното производство (основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК), дали управителите на медицинските дружества могат да извършват само действия на обикновено управление съгласно чл.229,ал.3 ЗЗД и дали срочен договор по ЗЛЗ се е превърнал в безсрочен по ЗЗД, които (въпроси) да са решени в противоречие с решение № 144 /29.10.2009 г. по т.д. 79 /2009 г. на т.к., І т.о. на ВКС и с решение от 26.11.2007 по гр.д. 161 /2007 г. на ОС В. Т. (основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК); дали е отпаднала или не възможността на лекар по чл.102,ал.3 ЗЛЗ да иска сключване на последващ договор за наем по съдебен ред, (въпрос) решен в противоречие с решение № 1218 /16.10.2003 г. по г.д. 1894 /2002 г. на V г. о. (основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК).
Ответникът в това производство оспорва основанията за допускане до касационно обжалване, излага доводи за това, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, за което сочи и прилага съдебни решения.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви за това, че страните са били обвързани от валиден договор за наем, сключен по реда на чл.102,ал.3 ЗЛЗ за срок от 3 години, към момента на изтичането на срока (на 08.01.2006 г.) наемодателят не се е противопоставил на ползването (направил е това едва няколко дни след това – на 21.01.2006 г.), а наемателят-ответник е продължила да ползва помещенията и договорът се е превърнал в безсрочен по реда на чл.236,ал.1 ЗЗД, при което по отношение на него се прилагат правилата за прекратяване по чл.238 ЗЗД, договорът е прекратен по този ред с нотариална покана, получена от наемателя на 29.07.2008 г.; по възражение на жалбоподателя съдът е изложил мотиви, че с превръщането на срочния договор в безсрочен, е отпаднала преференциалната забрана по чл.102,ал.4 ЗЛЗ за прекратяване на договора.
От изложеното е видно, че : въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника за установена в чл.102,ал.4 ЗЛЗ забрана за прекратяване на договора и следователно не е допуснал противоречие с установеното в т.19 от ТР №1/ 2000 г. за въззивното производство за излагане на собствени мотиви, които да отразяват решаваща дейност (за обсъждане на релевантните за спора доводи на страните); въззивният съд е разрешил въпроса за преобразуването на срочния договор по чл.102,ал.3 ЗЛЗ в безсрочен по реда на чл.236 ЗЗД и за последващото му прекратяване в съответствие, а не в противоречие с решение № 144 /29.10.2009 г. по т.д. 79 /2009 г. на т.к., І т.о. на ВКС, върху представеното решение на В. ОС от 26.11.2007 по гр.д. 161 /2007 г. е отбелязано, че подлежи на обжалване и не е отбелязано да е влязло в сила, поради което то не може да обуслови основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК; тъй като не е прекратен срочен договор по чл.102,ал.3 ЗЛЗ, а безсрочен (по чл.236 ЗЗД), въпросът дали по договорите по чл.102,ал.3 ЗЛЗ управителите на медицинските дружества могат да извършват само действия на обикновено управление не е обуславящ изхода от спора; въпросът дали е отпаднала или не възможността на лекар, визиран в разпоредбата на чл.102,ал.3 ЗЛЗ, да иска сключване на последващ договор за наем по съдебен ред по реда на чл.102,ал.4 ЗЛЗ, е извън предмета на спора и не е разглеждан от въззивния съд и следователно също не е обуславящ изхода от спора.
Поради което наведените основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване не са осъществени.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски, а искането на ответника е основателно за сумата 350 лева, чието заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представен договор за това.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 849 /2009 г. на Б. окръжен съд, г.о..
Осъжда И. Б. М. – В. – лекар, регистриран като ЕТ с фирма „Д-р. И. Б. – В.” – индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – акушерство и гинекология да заплати на [фирма] 350 (триста и петдесет) лева за процесуално представителство в касационното производство по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.