О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№244
София, 14.02. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1258 по описа за 2010 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. В. В. срещу въззивно решение № 95/26.03.2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 74/2010 г. в частта, с която иска му по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за периода 27.09.2001-30.10.2001 г. и за разликата над 1243,55 лв. до 4 875 лв.
Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е установил, че с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС между същите страни, Д. В. е признат за собственик на подробно индивидуализиран недвижим имот, а упражняваната фактическа власт от С. О. Г. върху 150 кв.м. е била без правно основание, поради което е бил и осъден да предаде владението на собственика. Със същото решение Г. е осъден да заплати на В. и обезщетение за ползване на 150 кв.м. от имота в периода 01.07.2001 – 27.09.2001 г.
Собственикът бил въведен във владение.
Той е предявил нов иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу същия ответник за заплащане на обезщетение за времето от 27.09.2001 г. до 27.09.2003 г.
Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че няма безспорни доказателства за осъществявано владение или държане от С. Г. върху имота на В. в периода 27.09.2001 г. – 30.10.2001 г. Установил е ползване от ответника на стопанска постройка от 40 кв.м., но само за времето 01.11.2001 г. – 27.09.2003 г. С помощта на съдебен експерт е определил и размера на обезщетението, дължимо за горния период.
Повдигнати са следните процесуалноправни въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички доказателства по делото, при разноречивост, трябва ли да констатира съществуващо противоречие и да каже кои доказателства счита за достоверни и кои не, като обясни защо дава вярна на едни, а на други не.
Въпросите са принципно важни, но въззивния съд в случая не е процедирал в противоречие на постановеното в Р-737-56-ІІ и Р-746-56-ІІ ГО ВС РБ, на които се обосновава касатора.
Кърдажалийският окръжен съд е обсъдил всички относими и допустими доказателствени средства, имащи отношение към упражняваната фактическа власт от С. Г. върху земята на Д. В.. Преценил е в съвкупност писмените доказателства, свидетелски показания и заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Показанията на свидетелите са обсъдени поотделно с оглед конкретната информация, надеждността на свидетелите и непосредствеността на техните впечатления. Оценени са в съвкупност и по вътрешно убеждение, като съдът е изложил ясни и подробни мотиви какво приема за установено от фактическа страна.
Несъгласието на касатора с изводите на съда само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване. При това, в случая той носи тежестта на доказване, което значи, че съдът може да приеме за установени само онези факти и обстоятелства, за които е приел, че са безспорно установени. Пълно и главно доказаване не може да се осъществи само въз основа на вероятности.
Твърдението на Д. В., че по въпроса за завладяната от С. Г. площ е налице противоречиво разрешаване в обжалваното въззивно решение и влязлото в сила решение по гр.д. № 879/2001 г. на Кърджалийския районен съд, постановено по чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД между същите страни, е невярно.
Не е налице аналогичност по двете дела. За целта не е достатъчно съвпадение между страните, вида на търсената защита и защитаваното субективно материално право. Искът за обезщетение, разгледан по приключилото вече дело, е за друг период от време и въз основа на други доказателства. По спора, предмет на обжалваното въззивно решение, периодът, за който се търси обезщетение и следва да се установи владение или държане от ответника е друг. Съдът е преценявал нови доказателства и въз основа на тях е приел, че Г. е освободил площта, за която е осъден по чл. 180 ЗС, като само за част от исковия период е ползвал единствено стопанската постройка от 40 кв.м. Въз основа на това е постановил и своя акт.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 95/26.03.2010 г. на К. окръжен съд, постановено по гр.д. № 74/2010 г. в частта, с която иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за периода 27.09.2001-30.10.2001 г. и за разликата над 1243,55 лв. до 4 875 лв. по касационната жалба на Д. В. В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: