Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
700_11_opr288_68kt.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1593
С., 19.12. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 700/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. и т. ф. АД – В. срещу въззивно решение от 30.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 2416 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 04.10.2010 г. по гр.д. № 3939 /2010 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени искове на М. С. М. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3, вр. чл.225,ал.1 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени : признато е за незаконно и е отменено уволнение със заповед от 19.01.2010 г. и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „пазач – невъоръжена охрана” и жалбоподателят е осъден да му заплати обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна М. С. М. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е с правно основание чл.325,т.3 КТ поради изтичането на срока на срочен трудов договор, съдът е приел, че този срочен трудов договор е трети поред, първият е бил за длъжността „моряк”, а вторият и третият поради трудоустрояване – за длъжността „пазач – невъоръжена охрана” и независимо от промяната в длъжността на работника поради неговото трудоустрояване работодателят не е разполагал със законова възможност да продължи за трети път срочния трудов договор и съгласно чл.68,ал.5 КТ трудовият договор следва да бъде считан за безсрочен, в случая няма приложение хипотезата на чл.68,ал.4 КТ, т.к. не е налице изключение, което да дава възможност на работодателя да сключи срочен трудов договор, а освен това такова не е предвидено в закона за трудов договор за определен срок, който е сключен за трети пореден път.
Във връзка с оплакването си за неправилност – че изводът на въззивния съд, че срочният трудов договор не могъл да се трансформира в безсрочен, жалбоподателят извежда материално-правен въпрос дали срочният трудов договор би могъл да се трансформира в безсрочен по реда на чл.69 КТ или по реда на чл.68,ал.2 и ал.3 КТ и твърди, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по него няма еднозначна практика. Твърди също, че противоречивото разрешаване на този въпрос от първата и втората съдебна инстанция представлява противоречие и основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Видно от изложението въпросът за трансформиране на срочния трудовия договор по реда на чл.69 КТ не е обуславящ, нито е обуславящ въпросът за трансформиране на договора по реда на чл.68,ал.2 и ал.3 КТ, последните две алинеи (на чл.68) и не съдържат подобна диспозиция. Обуславящ изхода от спора е въпросът : дали при установяване на нарушения на изискванията за сключване на срочни трудови договори, установени в чл.68,ал.4,изр.последно КТ и при приложение на правилото на чл.68,ал.5 КТ (предишна ал.4) съдът може да счита сключен като срочен трудов договор за безсрочен (за сключен за неопределено време), който въззивният съд е разрешил в съответствие с установената практика.
За пълнота следва да се добави следното:
Неоснователно е твърдението за липсата на съдебна практика по разрешаването на обуславящия въпрос, като част от по-широките въпроси какви са законовите възможности за сключване на срочни трудови договори и по приложението на различните хипотези на чл.68 КТ. Такава има и може да бъде намерена и в компютърните програми „С.” и „А.”, включително решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
В мотивите към т.2 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че противоречивото разрешаване на правния спор и на отделен материалноправен или процесуалноправен въпрос от първоинстанционния и окръжния (въззивния) съд не представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 2416 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.