Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1402_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
С., 08.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1402 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Н. Н., действащ като [фирма], срещу въззивно решение от 31.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 209 /2010 г. на Х. окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 02.02.2010 г. по гр.д. № 2033 / 2009 г. на Х. районен съд и вместо това е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Х. Д. Х. сумата 9,741.74 лева, представляваща неизпълнено задължение за връщане на дадени в заем парични средства, ведно със законна лихва от 13.08.2009 г. и разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като в касационната си жалба твърди и че въззивният съд е допуснал противоречие с решение № 37 /25.06.1969 г. по гр.д. № 32 /1969 г. на ОСГК на ВС, според което не може да се презумира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем, сключен между тях, необходимо е този който твърди, че предаването е извършено въз основа на заем, да установи това с допустими от закона доказателства (основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК); съдът се е произнесъл по въпрос – иск по чл.240 ЗЗД, който е от значение за развитието на правото (основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК).
Ответникът в това производство Х. Д. Х. не изразява становище по наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Искът е предявен от бивш тъст срещу бивш зет, въз основа на твърдения, че ищецът изтеглил 10,000 лева потребителски заем и дал парите на ответника в заем, с тях неговия зет като ЕТ купил моторно превозно средство, върнал на ищеца 910.12 лева, после въз основа на друго съдебно дело предал на дъщеря му още 3,000 лева, а ищецът погасил остатъка от кредита. Искът е оспорен, ответникът не признава договор за заем.
Настоящият състав приема, че първият изведен въпрос, който е материално-правен в частта относно предпоставките на иска по чл.240 ЗЗД и процесуално-правен в частта относно доказателствата за установяването на тези предпоставки, е обусловил изхода от спора, но не е разрешен в противоречие с посоченото решение на ВКС, тъй като въззивният съд е посочил с какви доказателства се установява наличието на всяка една предпоставка от фактическия състав на чл.240 ЗЗД, между които не са гласни доказателства и че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че е изпълнил задължението си за връщане на заетите парични средства.
С твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос – иск по чл.240 ЗЗД не се извежда и обосновава правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Това е твърдение, че съдът се е произнесъл по спор, въведен чрез иск с посочена правна квалификация. Законодателят не е предвидил предмета на спора като критерий за допускане на касационно обжалване. Като такъв критерий законодателят е предвидил извеждането на отделен правен въпрос, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил изводите на съда по него, този критерий е изяснен с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което са изяснени и трите специални предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, които се отнасят до конкретно разрешение на конкретен правен въпрос, от разрешението следва да се приеме, че самото произнасяне от съда по съществото на един спор няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е предвидено като предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Поради изложеното не е налице основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски и не доказва да е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 31.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 209 /2010 г. на Х. окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.